Борис Акунин - Любовник на смъртта

Дали господин Неймлес плачеше, не беше ясно, защото лицето на инженера почти не се виждаше под очилата-консерви. Устните му през цялото време бяха стиснати, но крайчецът май потръпваше.

А веднага след Вязма спукаха лятата гума. Какво да се прави, наложи се да бутат трипеда обратно до града, с две гуми не можеха да карат, да не е велосипед.

Резервните гуми, както и всички останали резервни детайли пътуваха в каретата на Маса и спътничката му. Каретата отдавна беше изостанала от „Летящото килимче“. Ако до утре вечер стигне във Вязма, пак добре. Затова волю-неволю се наложи да нощуват и денуват. Това също се реши от само себе си, без думи. Двамата не вечеряха и се разотидоха по стаите си.

На сутринта Сенка излезе от хотела, разпъди местните момчетии да не припарват до колата, не отговори на глупашките им въпроси, нямаше настроение. Отиде на гарата за московски вестник.

Я, дали са напечатали или не? Отвори „Ведомости“ направо на пета страница, където е за театри и спорт.

Напечатали са, къде ще ходят.

Въпреки дъждовното и ветровито време вчера на обед на Триумфалния площад се събраха привърженици на автомобилизма, тази нова религия, все още екзотична в нашите простори. Състоя се стартът на мотокроса „Москва — Париж“, за който вече писахме и чийто ход възнамеряваме да оповестяваме чрез телеграфическите съобщения. Публиката изпрати шофьора г-н Неймлес и неговия млад асистент с ентусиастически аплодисменти. Спортистите изглеждаха развълнувани и съсредоточени, отказаха общуване с представители на пресата. Няма да им пожелаем „щастливо плаване“ (бездруго има предостатъчно дълбоки ями по руските пътища), а по-добре, както е прието при автомобилистите, да им пожелаем здрави гуми и сигурно запалване.

Сенка прочете десетина пъти бележката, а за младия асистент — дори на глас и артистично.

Сгъна прилежно вестника и изведнъж видя на първа страница заглавие с големи букви:

Съобщаваме някои подробности за вчерашното събитие, за което се носят толкова слухове и клюки.

В нощта срещу 23 септември в едно от печално известните хитровски свърталища е станало истинско сражение между силите на закона и бандитите. Полицията сложи край на престъпната „кариера“ на двете най-опасни московски банди — на Княза и на Вампира, които са избрали смъртта пред ареста. Убит е също избягалият каторжник Кузмински, бивш студент, обявен за издирване в цяла Русия.

Уви, има жертви и сред пазителите на реда. Геройски са загинали защитниците на московчани полковник Солнцев, пристав в Трети мясницки участък, и старшият стражар Будников. Първият беше млад и многообещаващ, на втория му оставаха само две години служба до заслужена пенсия. Вечна памет на героите.

Адютантът на главния полицейски началник отказа да съобщи за пресата каквито и да било други сведения, като добави само, че в престрелката е убита и особа от женски пол, любовница (или на езика на престъпниците „изгора“) на Княза.

Ала нашият кореспондент успя да изясни една интересна подробност, съвсем непосредствено свързана с хитровската трагедия.

Четете на 3-а страница в „Произшествия“ статията „Благородна постъпка“!

Гадини, дяволски изчадия, възмути се Скорик. Така да преиначат, така да изопачат всичко! А за Ераст Петрович и Маса нито дума, макар че господин Неймлес остави в участъка плик, адресиран до главния полицейски началник, и вътре описа всичко както си беше.

Намерили герои! Трябва да напише писмо до редакцията, това е. Нека хората научат истината. У, вестникари, лъжци проклети. Публикуват каквото си щат и дори не проверяват!

Все така възмутен, Сенка отвори на трета страница.

За каква постъпка става дума?

А, ето.

Според сведения, получени в редакцията от конфиденциален източник, битката между полицията и разбойниците (вж. „Героична саможертва“ на 1-ва стр.) е станала след засада на полицаите от Трети мясницки участък в подземно скривалище, където е имало изключителни ценности със старинен произход.

Завчера мировият съдия в Теплостански участък, Московска губерния, е получил писмо, написано по поръчение на непълнолетния С. Скориков, който е открил в недрата на Хитровка имане с баснословна ценност. Вместо да присвои съкровището, както вероятно биха постъпили повечето московчани, благородният младеж е решил да предаде находката на градските власти. Бандитите са научили за местонахождението на съкровището за което от своя страна научава полицията от свои секретни осведомители, и разработва плана на въпросната смела операция, за която днес говори цяла Москва.