Борис Акунин - Любовник на смъртта

Смъртта се извърна към Сенка — за първи път, откакто бяха заедно тук. Леко го блъсна с пръсти в челото и пошепна:

— Не бой се, всичко ще е наред.

Той искаше да й отговори: изобщо не се боя, но не успя — тя пак му обърна гръб.

Ераст Петрович изчака паяците да мирясат и каза високо, внушително:

— Преди да се разбере кой ще излезе жив оттук, предлагам да изсипете куршумите на пода. Един случаен изстрел — и няма да има победител.

— Добро предложение — пръв се обади Будочник.

Цайса го подкрепи:

— Съгласен. Както се знае, куршумът е беля работа.

Тъй де! Тези двамата нямат нужда от револвери, а Цайса сигурно и не носеше.

Княза яростно присви очи и изсъска:

— Аз и със зъби прегризвам гърла — отвори барабана и изсипа патроните.

Вампира се помая, но от върха на свлачището се сринаха още камъни, та се реши — последва примера на най-лютия си враг.

Приставът никак не искаше да се откаже от колта. Той се огледа притеснено към изхода — сигурно си помисли дали да не офейка, — но там стоеше Ераст Петрович.

— Айде, ваше мръснородие… — Будочник опря револвер право в челото на началника си. — Прави каквото ти се казва!

Полковникът се опита да отвори барабана, но ръцете му трепереха. Така че просто хвърли револвера — той издрънча в пода, повъртя се и спря.

Последен изсипа патроните Будочник.

— Така де — засука ръкави. — Аман от тези патлаци. Я да се преборим кой кого. Само че кротко! Който кресне — за него смърт.

Княза извади кастета от джоба си. Цайса се дръпна към стената и тръсна китка — между пръстите му като златна рибка проблесна острие. Вампира се наведе, взе сребърен прът и го размаха — със свистене разсече въздуха. Дори приставът не остана с голи ръце. Обърна се към ъгъла, щракна с нещо — и от пестника му изскочи тясна ивичка стомана — същото онова ножче, с което си режеше ябълката в участъка.

А инженерът просто излезе напред с леко присвити крака и пружинираща стъпка. Брей, този Ераст Петрович, акъл море, как ловко извъртя нещата. Сега ще видят те, предвкусващо потри длани Сенка. Като ги замлати сега с ръце и крака по японския начин!

Скорик побутна Смъртта по рамото: един вид, гледай какво ще стане сега. А тя му вика:

— Ах, че хубаво се подрежда всичко, като по молитва. Пусни ме, Сенечка — обърна се, бързо го целуна по слепоочието и изскочи насред помещението: — Ето ме и мен, вашата Смърт. Тука съм — наведе се, вдигна от пода револвера на пристава, хвана го с двете ръце, щракна спусъка. — Благодаря ви, Ераст Петрович — рече тя на смаяния инженер. — Чудесно го измислихте. Вървете си, повече не ми трябвате. Вземете Сеня и по-живичко. А вие, любовници мои ненагледни — каза на останалите, — ще останете тук с мен.

Княза с ръмжене се хвърли към нея, но Смъртта вдигна цев към тавана.

— Стой, ще стрелям! Да не мислиш, че ме е страх? Дори Княза, този храбрец, заотстъпва — така убедително извика.

— Няма нужда! — опомни се господин Неймлес. — Вървете си, моля ви. Само ще развалите всичко.

Тя завъртя глава, очите й заискриха.

— А, не! Как ще си вървя, щом Господ ми праща такава милост? Винаги съм се бояла, че ще лежа мъртва в ковчег, а хората ще ме зяпат. Сега никой няма да ме види мъртва, няма нужда и от погребение. Майката земя ще ме прибере.

Сенка видя как Будочник леко-леко с малки стъпчици се придвижи до Вампира и Княза и нещо им пошепна. А Ераст Петрович не гледаше към тях, а само към Смъртта.

— Не трябва да умирате! — викна той. — Какво сте си внушили, че…

— Давай! — пошепна Будочник и тримата — той, Княза и Вампира — се хвърлиха към инженера.

Стражарят му налетя с цялото си туловище, затисна го на стената, хвана му китките и разпъна Ераст Петрович на кръст.

— Краката! — изхриптя Будочник. — Тоя много рита!

Княза и Вампира клекнаха, хванаха господин Неймлес за краката. Той се задърпа като риба на кукичка, но нямаше измъкване.

— Пуснете го! — викна Смъртта и насочи револвера, но не гръмна.

— Ей, очилатият, вземи й оръжието! — нареди стражарят.

Цайса се запъти право към Смъртта, мъркайки сладострастно:

— Върни, красавице жестока, на любовта ми скъпий дар.

Тя се обърна към валето:

— Не се доближавай. Ще те убия! — но тънките й ръце, стиснали револвера, трепереха.

— Стреляйте в него! Не се бойте! — отчаян викна Ераст Петрович, който се мъчеше да се отскубне.

Но мощните лапи на Будочник го държаха здраво, а и Вампира и Княза, както бяха приклекнали, макар злобно да се зъбеха един на друг, не пускаха пленника.