Борис Акунин - Любовник на смъртта

След като демонстрира пред всички кой е петел в курника (точно така оцени поведението му Сенка), Ераст Петрович заговори на арестуваните:

— И така, г-господа, реших да ви събера по две причини. Първата е, че всички сте заподозрени по случаите с хитровските убийства. Сега вече знам кой е престъпникът, но все пак ще ви обясня накратко с какво всеки от вас си навлече подозрения. Княза знаеше за съществуването на имането, това първо. Търсеше го, това второ. На всичкото отгоре през последните месеци от обикновен бандит се превърна в безпощаден убиец, това трето. Вие, господин Цайс, също знаехте за имането, това първо. Чудовищно сте жесток, това второ. И играете двойна игра зад гърба на покровителя си: не го зачитате, к-крадете от храната му и спите в леглото му. Това трето.

— Какво?! — ревна Княза и се обърна към сподвижника си. — За какво легло говори?!

Валето само се усмихна, но с такава усмивка, че на Сенка му настръхна кожата.

А господин Неймлес вече се беше обърнал към Вампира:

— На вас, господин дояч, не ви даваше мира устремното издигане на Княза. Като лешояд, който краде чужда плячка, все гледате да измъкнете нещо от късметлията съперник: трофей, слава, жена. Това първо. Вие също не се спирате пред убийства, но п-прибягвате към това крайно средство едва след като сте взели всички предпазни мерки. Както и Хитровския иманяр, който е маниакално благоразумен. Това второ…

— Жена? — прекъсна го Княза, който се вслушваше напрегнато в обвинителната реч. — Каква жена? Смърт, какво говори тоя? И Вампира ли ти е налитал? Сенка погледна Смъртта и видя, че тя е бледа като смъртта (не, по-добре „като сняг“ или „като платно“, иначе е малко непонятно). Но се усмихна.

— И той, и твоят приятел Цайса. Всички сте една стока, скорпиони.

Без да отпуска вдигнати ръце, Княза се завъртя и удари валето в слепоочието, но онзи явно беше готов — бързо отскочи и измъкна ножка от ръкава. Вампира също бръкна в джоба си.

— Мирно! — кресна пристава. — Ще ви застрелям! И тримата!

Онези застинаха, изпепелявайки се взаимно с погледи. Цайса не прибра ножката, Вампира не си извади ръката от джоба, юмрукът на Княза проблясваше с халките на стоманения кастет.

— Незабавно приберете оръжията — нареди инженерът. — И вие, Инокентий Романович, и за вас се отнася. Да не гръмнете най-случайно. Освен това не играем на стражари и апаши, а съвсем друга игра, в която всички са равни.

— Какво? — стъписа се полковникът.

— Това. Вие също бяхте един от заподозрените. Интересуват ли ви причините? Ето. Вие сте също толкова безпощаден и жесток, както останалите п-поканени. Поради честолюбието си не бихте се спрели пред никаква низост и дори пред убийство. Доказателство е кариерата ви. Потреслият цяла Москва слух за новоявилия се изкормвач от Хитровка е изгоден за вас. Нали затова сте толкова благоразположен към репортерите. Отначало сам да създадете плашилото, което да стресне обществеността, после героично да победите собственото си творение — това е вашият маниер. Точно така постъпихте преди година с прословутите „хамовнишки грабители“ — вие самият ръководехте тази банда чрез свой агент.

— Глупости! Измишльотини! — викна приставът. — Нямате доказателство! По това време не бяхте в Москва!

— Но не забравяйте, че в Москва имам мнозина стари п-приятели, включително от полицията. Не всички са така слепи като началството ви. Впрочем сега не говорим за това. Искам само да кажа, че провокацията с кървав завършек за вас не е нищо ново. Вие сте пресметлив и безчувствен. Затова не вярвам в африканската ви страст към избраницата на Княза — тази дама ви беше необходима като извор на информация.

— Как, и тоя ли? — изстена Княза с такава горчивина, че Сенка чак го съжали. — Разпътнице долна! Всички прибра под полите си, дори гадният копой не те е погнусил!

А Смъртта само се разсмя — шумолящ, почти беззвучен смях.

— Госпожице — погледна я Ераст Петрович. — Настоявам веднага да се оттеглите. Сеня, отведи я!

Умният инженер избра точно момента — така обърка всички, че хич не ги беше грижа дори за Смъртта, камо ли за някакъв си Сенка.

Скорик не чака втора покана. Той хвана Смъртта за ръката и я поведе към ходника. Беше ясно, че предизвиканият от господин Неймлес сблъсък няма да излезе на добър край. Любопитно би било, разбира се, да догледа докрай, но някъде от трети балкон с театрален бинокъл. А да е на сцената, когато настане кървавата битка — мерсим, някой друг път. Например в шестък.