Борис Акунин - Любовник на смъртта

През целия обратен път Скорик се чудеше какво толкова е видял или чул в мазето, от което Ераст Петрович и Маса веднага се сетиха кой е убиецът.

Как ли не си размърда мозъка, направо го съсипа от гимнастики, но нищо не загря.

Тогава взе да дедуктира за друго. Какво ли е замислил този умник господин Неймлес? Каква каша само забърка, ужас. Как ще се измъкне сега? Кой ще ги оправя тия бакии? Дали няма да е един младеж, уморен да бъде играчка в ръцете на птицата Фортуна? Тази лудетина ту размаха крило и сипне връз сирака клет всичките си скъпоценни дарове: и любов, и богатство, и надежда, ту изведнъж му обърне трътка и му насере коафюрата, отнесе всички дарове и дори гледа как да му вземе и живота.

Спохождаха го лоши мисли за инженера. Колко чевръсто, разбираш, подели чуждото имущество. Едно благодаря не каза за нечуваното великодушие и саможертва на злощастната жертва. Как не! Все едно си е негово собствено. С чужда пита подмами душманите. Заповядайте, скъпи гости, грабете кой колкото може. А че някой е имал свои планове за имането и даже мечти — пука му на черупката, разбира се, на този лъскав господинчо Ераст Петрович.

От обида се държа сухо с инженера и макар че му разказа най-подробно за предаването на писмото и разговора с пристава, го стори с вид на засегнато достойнство: гледаше леко встрани и кривеше устни.

Ераст Петрович обаче не забеляза демонстративното му поведение. Внимателно изслуша и за разпита, и за вербуването. Като че ли остана доволен от всичко, дори го похвали с едно „браво“. На това място Сенка не се стърпя и леко намекна за имането: един вид, много умници на тоя свят си падат да боравят с хорската собственост, защо не, нали е чуждо, не е като да си е твое. Но хич не трогна инженера с намека си, не намери достъп до съвестта му. Господин Неймлес го потупа по главата, каза „не се стискай“. И додаде весело:

— Тази нощ приключвам всичките си московски дела, нямам повече време. Утре на обед е стартът на състезанието. Надявам се, че „Летящото килимче“ е наред?

Душата му се обърна. Вярно — утре е двайсет и трети! Покрай всички патила и вълнения съвсем беше забравил за надпреварата!

Значи така или иначе, край на всичко. Много хитро, господин Неймлес. Възползвахте се от автомонтьора (и безплатно впрочем, като се изключи кльопачката), получихте си стегнатия и лъснат автомобил в най-прекрасен вид, но само това да беше. Най-важното: прекарахте сирака, обрахте го до шушка, изложихте го на смъртна опасност, а после отпрашвате за Париж като вълшебен принц престолонаследник. А Сенка нека си кисне сам-самичък край изкорубеното корито. Ако изобщо остане жив до утре…

Устните му затрепериха, крайчетата им от само себе си се извиха още по-надолу, отколкото при засегнатото достойнство.

А бездушният Ераст Петрович каза:

— Изтрий си червилото, не мога да те г-гледам.

Все едно Сенка сам за развлечение се беше омацал с червило!

Ядно затропа с токчетата и отиде да се преоблече. Чу как в кабинета иззвъня телефонът, а когато след няколко минути отиде при Ераст Петрович да му каже истината в очите вече без никакви намеци, съвсем откровено, онзи го нямаше — беше изчезнал нанякъде.

Маса също го беше хванала липсата. А денят неумолимо клонеше към свечеряване и колкото по-тъмно ставаше навън, толкова по-голям тъмен мрак застилаше душата на Скорик. Ох-ох-ох, какво ли има да става…

За да се разсее от лошите мисли, Сенка отиде в сайванта да лъска автомобила, който и без това лъщеше по-ярко от кремълските кубета. Не изпитваше вече яд, а само тъга.

Добре, Ераст Петрович. Както се казва, Бог да ви прати късмет и рекорда, за който мечтаете. Трипедът ви е в най-прекрасна форма, бъдете сигурен. Ще има да споменавате с добра дума автомонтьора Семьон Скориков. Може някой ден да ви споходи някакво угризение. Или поне малко жал. Но надали. Кой сте вие и кои сме ние?

Внезапно откъм жалузите на радиатора (едни метални пластинки за приток на въздух) се чу тих писък и Сенка примря. Да не му се е счуло? Не, ето пак! Що за чудеса?

Освети вътре с фенерче. Вмъкнало се е мишленце!

Хем каза, колко пъти каза на Ераст Петрович, че процепите трябва да са по-малки! И по-добре да са трийсет и шест, а не двайсет и четири!

На ви сега! Ами ако тази гадинка прегризе горивния тръбопровод? Голяма закъсвация.

Докато свали капака, докато раз кара мишлето, докато откачи и пак съедини маркуча (слава Богу, нямаше нищо прегризано), не забеляза как стана полунощ. Прибра се в къщата точно когато часовникът би дванайсет пъти. От този погребален звън, който кънтеше в празната къща, дъхът му спря и почувства такъв страх, такава несрета, че направо му идеше да вие като псе.