Борис Акунин - Любовник на смъртта

Нататък не успя да прочете, защото приставът каза:

— Така. Ин-те-ресно послание.

Оказа се, че вече гледа не писмото, а Сенка, и така лошо го гледа, сякаш се кани да го разглоби на части и да види какво има там вътре в него.

— Ти, Александрова, чия си? Кой ти е сводник?

— Аз съм си самостоятелно — след кратко колебание отговори Сенка. Ще вземе да назове някой сводник, да речем Пачата, а полковникът да вземе да провери: имаш ли такава мадмоазелка, Пача? Ще стане фал.

— Досега си била самостоятелна — гнусно се подсмихна приставът. — Ама вече не си. От днес ще фурсетваш за мен. Виждам те, че си чевръста и будна. Пък си и надарена. Само гласчето ти е отвратно, ама няма да пееш в операта я.

И се изкиска. Гадина, ще го прави фурсетка! Така им викат на мадмоазелките, дето доносничат на куките за своите. Ако разберат апашите или бандюгите за такова нещо, ще те изкормят, и толкова. Щом се открие някъде уличница с разпран търбух, всеки знае защо. Ама кой — върви го търси. И все пак доста мадмоазелки фурсетват. То се знае, че не от добро. Като те притисне някой такъв долен копой — как ще се отървеш.

На Сенка хич не му пукаше — фурсетка-нефурсетка, но една уважаваща себе си мадмоазелка следва да се поопъва.

— Аз съм честна девойка — гордо рече той. — Не съм от онези мастии, дето снасят на куките за своите. Търсете си друга да снася.

— Каквооо?! — ревна изведнъж приставът с такъв ужасен глас, че Скорик примря. — Ти кого наричаш „кука“, пачавро?! Александрова, заради това ще ти наложа глоба. До три дни да си я платила. После знаеш какво става!

Сенка врътна глава — уплашено и без никаква преструвка.

А Солнцев след виковете стана изведнъж мазен-мазен:

— Обяснявам. Ако до три дни не ми изплатиш глобата за обидата, ще те затворя за една нощ в трета килия. Там знаеш ли какви престъпници държа? Болни от охтика и сифилис. Според новия хуманен указ ни е наредено да ги държим отделно от останалите арестанти. Те ще си поиграят една нощ с тебе, после ще видим кое първо ще пипнеш — френската болест или охтиката.

Май беше крайно време да отстъпи от моминската си гордост.

— Как ще я платя — с плачлив гласец каза Сенка. — Аз съм бедна девойка.

Полковникът изхъмка:

— Та бедна или честна?

Скорик тръкна очи с ръкав, все едно да обърше сълзите. Жално поподсмърча. Един вид, ваша съм, правете ме каквото искате.

— А така — Солнцев смени заплашителния тон с делови. — Спала ли си с човека, дето ти даде писмото?

— Ами… — предпазливо се обади Сенка, защото не знаеше как ще е по-добре да отговори.

Куката поклати глава:

— Колко ниско е паднал нашият финяга. Навремето никога нямаше да се хване с уличница. Все ще е намерил нещо в теб — стана иззад бюрото, вдигна с два пръста брадичката на Скорик. — Живи очички, дяволити. Хм… Къде бяхте? Как?

— У нас — взе да си измисля Сенка. — Много страстен господин, направо е огън.

— Да, прочут любовчия. Виж какво, Александрова. Слушай как ще ми платиш глобата. Ще кажеш на този човек, че си се влюбила в него до полуда или измисли нещо друго, но се навъртай край него. Щом е харесал нещо у теб, няма да те разкара. Той ни е джентълмен.

— Че къде да го диря? — завайка се Скорик.

— Утре ще ти кажа — загадъчно се усмихна приставът. — Дай си жълтия билет. Да остане временно у мен. За по-сигурно.

Ами сега? Скорик замига — не знаеше какво да каже.

— А, нямаш билет? — хищно се ухили Солнцев. — Без разрешително ли работиш? Браво бе. А да фурсетиш ми се опъваш, а? Ей — кресна към вратата. — Огризков!

Влезе стражар, опъна се до вратата и предано се опуйчи пред началството.

— Тая да я изпратиш до вкъщи, тя ще те заведе. Ще й прибереш удостоверението за местопребиваване и ще ми го донесеш. Така че няма да ми избягаш, Александрова — той я щипна по бузата. — Като те гледам така, май наистина има нещо у теб — остави бузата на Сенка и го потупа по задника. — Малко си плоска, ама аз и на мегрешки 19 19 Мегрешки — от „maigre“ (фр.), слаб, кльощав. — Б.пр. не отказвам. Ще трябва да те изпробвам, Александрова. Стига да се откупиш от охтичавите — и се разцвили, айгърин проклет.

Как може Смъртта да се е гушкала с него? Май по-добре да се обеси човек.

Стана му жал изобщо за клетите жени. Не им е лесен животът с тези всички мъже — гадове и мръсници.

Но какво е все пак „фандорин“?

С опуления копой Сенка се оправи лесно. Каза му, че живее във Вшивая горка, и щом стигнаха до Яуза, запретна поли и духна през сокаците. Стражарят, разбира се, наду свирката, закрещя ругатни, ама каква полза? Мадмоазелката фурсетка се беше изпарила. Нека стражарят сега плаща „глоба“ на пристава, няма да му се размине.