Борис Акунин - Любовник на смъртта

— На вас такъв конфуз не може да ви се случи — успокои инженера Сенка. — Вие сте добре със здравето.

— Ако не такъв, може да ми се случи друг. Съдбата обича да се шегува с онези, които п-прекалено се грижат за достойнството си — Ераст Петрович се подсмихна. — Помниш ли как се бяхме скрили във ватерклозета, а Вампира чу шум и извади револвера?

— Има си хас да не помня. Направо си бехме мунти.

— Не „бехме мунти“, а бяхме загазили. Та ако Вампира беше гръмнал през вратата, направо щеше да ни просне в т-тоалетната чиния. Красива смърт, а?

Скорик си представи как с Ераст Петрович са се топнали един връз друг в тоалетната чиния и кръвта им изтича право в отходната тръба.

— Не бих казал, че е много красива.

— Нали. Не си е работа така да умре човек. Глупава слабост, знам, но не мога да се преборя със себе си — господин Неймлес виновно се усмихна и внезапно спря — точно на ъгъла с „Колпачни переулок“. — Тук, Сеня, пътищата ни се разделят. Аз трябва да отида до пощата, за да пратя едно важно п-писмо. Ти ще действаш нататък без мен.

— Ма кво сега? — наостри се Скорик. Какви ли нови мъчения му е подготвил коварният Ераст Петрович?

— Ще отидеш в полицейския участък да връчиш писмо на Солнцев.

— И толкова? — примижа мнително Сенка.

— И т-толкова.

Добре тогава, ще занесе писмото — нищо особено.

— Да можеше само да си сваля тези женски дрехи — измърмори все пак. — Ще стана за ташак пред хората.

— За срам — поправи го досадникът инженер. — Няма време за преобличане, върви така. Хем е по-безопасно.

Все едно котка го драсна с нокти през сърцето. По-безопасно ли? Тоест в какъв смисъл?

А господин Неймлес още повече раздразни неприятната котка.

— Ти си умен младеж — вика, — действай според ситуацията — извади от джоба си два плика. Единия даде на Сенка, другия задържа.

Скорик понечи да си почеше гърдите — да раз кара гадната котка, ала напипа нещо меко: Ераст Петрович го беше натъпкал с памуци под роклята, за да стане женска фигура.

— Или по-добре аз да припна до пощата, а вие да идете при пристава? — предложи без много надежда.

— Не ми е работа да се п-появявам в полицията. Дръж писмото. Ще го дадеш лично на полковника.

Пликът беше ненадписан и дори незалепен.

— Да не си губиш времето да ходиш за нов — обясни господин Неймлес.

Бре, нищо не може да скрие човек от този змей премъдър.

Още не минал и стотина крачки — отзад някой му налетя, награби го за ватените цици.

— Ау, сладка-пухкава, ще се погушкаме ли? — пламенно пошепна в ухото му.

Той се обърна: брадясала мутра, вони на кръчма, на лук.

Ето какво било само момиче да се разкарва из Хитровка.

Първо мислеше просто да сплаши простака, да му каже, че ще се оплаче на Пачата, най-главния хитровски сутеньор, но неканеният ухажор го близна по шията и тогава вече Сенка кипна.

Точно по японски образец първо издиша целия си въздух, та коренът на силата му да се премести от гърдите в корема, ритна ухажора с тока по кокалчето и когато онзи изохка и отпусна лапи, Скорик мигом се извъртя и му заби пръст под лъжичката.

Сладострастникът приклекна, хвана се за тумбака, лицето му стана сериозно, замислено. Тъй-тъй, помисли как трябва да се държиш с девойките.

И влезе в един забутан вход на спокойствие. Отвори писмото.

Уважаеми господине Инокентий Романович!

Научих от достоверен източник, че Вие сте научили от достоверен източник за пристигането ми в Москва. Макар никога да не сме си симпатизирали, надявам се, че развихрилата се жестока престъпност на поверената Ви територия тревожи Вас, слугата на закона, не по-малко, отколкото мен, който отдавна е далеч от предишната си служба и московските проблеми. Ето защо искам да ви направя делово предложение.

Тази нощ ще събера на едно удобно място главатарите на двете най-опасни московски банди — на Княза и на Вампира — и с Вас ще ги арестуваме. Мястото не позволява да се съберат голям брой хора — ще трябва да се ограничите само с един помощник, така че изберете най-опитния полицай. Сигурен съм, че трима ще се справим с ареста на Княза и Вампира.

Особата, която ще ви връчи това писмо, не знае нищо за случая. Тя е най-обикновена улична девойка, която се съгласи да изпълни поръчението ми срещу малка сума, затова няма смисъл да я разпитвате.

Ще дойда да ви взема в три и двайсет след полунощ. Като умен и честолюбив човек ще се досетите, естествено, че не е нужно да докладвате за предложението ми на началството. Най-многото да спечелите благосклонното внимание на градските власти. Обаче аз не съм престъпник, не съм обявен за издирване, така че повишение и ордени няма да заслужите с доноса си. Много по-големи ще са дивидентите Ви, ако се съгласите да участвате в моето начинание.