Борис Акунин - Извънкласно четене

— Няма нерешими проблеми — успокои новия си клиент Николас и на лицето му грейна обширната европейска усмивка, от която през годините, прекарани в намусена Русия, така и не се отучи, макар много добре да знаеше, че у аборигените тази демонстрация настройва мнително. Често се случваше да спре някого на улицата и да го помоли да го упъти, но в отговор да получи само махване с ръка в смисъл: „Я стига, проклети зомбита, до гуша сте ми дошли с вашата Обединителна църква.“

— За тарифата ще си говорим после, когато ми изложите за какво става дума. Първо искам да знам, моля, как се казвате и какво работите.

— Казвам се Николай Иванович Кузнецов — представи се посетителят и толкова важно се настани на стола, сякаш седна на кралски трон. — По професия съм съдия. Значи, сте спец? Можете да се справите с всеки проблем, така ли?

Фандорин веднага се сети, че името е измислено, но това беше нормално, работата явно беше деликатна и изискваше конфиденциалност. Съдия ли? Няма вид на такъв. Но съдиите в Русия, общо взето, не приличат много на съдии, липсва им самочувствие и усещане за собствена неуязвимост. Макар че погледът на неугледния господин Кузнецов беше май точно като на професионален повелител на съдбите: тежък, уверен, безкомпромисен. Може пък наистина да е съдия.

Или луд, помисли си внезапно Николас, като се вгледа по-внимателно в „съдия Кузнецов“. Пак ли ще си губи времето?

— С повечко обмисляне — каза той на глас и се усмихна още по-широко — изход винаги ще се намери, дори в най-трудната ситуация.

Анонимът (точно така кръсти наум събеседника си Фандорин, защото в Русия да се наричаш „Кузнецов“ е все едно да се представиш като мистър Хикс) кимна със задоволство, сякаш очакваше точно такъв отговор. Очите му с разширени зеници блеснаха не толкова с хазартни, колкото с безумни искрици.

— Колко етажа е тази сграда? — ни в клин, ни в ръкав попита той.

— Шест — търпеливо отвърна Фандорин. — И един тавански. Защо пи…

— Много добре. Да речем, че съм се покатерил на покрива, примерно да оправя телевизионната антена. Подхлъзнал съм се и съм паднал — нещастен случай. И летя надолу край чудесния ви прозорец — посетителят посочи високия прозорец, който гледаше към „Солянка“. — Пак ли ще намерите спасителен изход за мен? Ще ми помогнете ли с умен съвет?

— Естествено. Ако пътьом се отбиете през малкото прозорче и формулирате проблема си — в същия тон му отговори Николас. — Но доколкото виждам, още не сте паднали от покрива, така че нека не си губим времето. Какво ви води при мен?

— Такааа — зловещо проточи човечето и промърмори със снишен глас: — Записваме в протокола: фирма „Страната на съветите“: въпреки всичко не може да намери изход от всяка ситуация.

И наистина бръкна във вътрешния си джоб, сякаш се канеше да запише съответната мисъл.

Фандорин започна да се дразни, но каза само:

— Падащият от покрива няма избор, защото представлява предмет, който се движи към земята с ускорение деветстотин осемдесет и един сантиметра в секунда на квадрат. Нищо повече.

— Аха, хванах ли ви натясно? Значи е необходима свобода на избора. Тогава в обявата трябваше да запишете: „Изход е гарантиран само за клиенти със свобода на избора.“ Щеше да е по-правилно. И по-честно.

Колкото и да беше нелеп, упрекът жегна Николас. Той се смяташе за човек, който държи на думата си, и реагираше болезнено и на най-малкото съмнение в собствената му почтеност.

— На никакво тясно не сте ме хванали. Нещата опират до терминология. Според вас какво значи „изход от трудна ситуация“?

— Отърваване от дадената ситуация.

— В такъв случай няма какво да си говорим — язвително отвърна Ника. — Скоро ще стигнете до земята и ще се отървете от ситуацията си по най-сигурния начин.

Разговорът се превръщаше в нелепа препирня заради дреболии, на това отгоре с човек, който все пак не беше много в ред, затова Фандорин завърши сухо и без усмивка, сякаш да тегли чертата на тъпата полемика:

— Изход означава избор на оптимално, тоест, на най-ефикасно или поне на най-безвредно решение. Аз изхождам ето от това тълкувание.

— Добре де — хищно се усмихна анонимът Кузнецов. — Както и да е, нека бъде избор. Да допуснем, че имам две деца. Малки. И съм заминал с тях… примерно за Кисловодск или за Минералние води. Изобщо, за някой кавказки курорт. И не щеш ли, отвличат ни терористи, чеченски бойци, вземат ни за заложници. И ми казват, на мен, бащата: „Ще убием едното от децата ти, ти избери кое.“ Какъв ще бъде изходът ми от подобна ситуация?