Борис Акунин - Извънкласно четене

Усмивката беше изчезнала безследно, в гласа му отекна гръмотевичен тътен и очите му метнаха мълния към спеца по разумните съвети.

Докато слушаше тъжната повест, Ника се изтормози — ту се мръщеше болезнено, ту въздишаше, ту драскаше по листа ножове и стрели. Проблемът на господин Кузнецов явно беше труден, заплетен и за жалост отново безперспективен откъм печалба.

Накрая Фандорин отвори бележника си.

— Един милион е прекалено много, такива цени за лечение няма — мрачно каза той. — Все пак трябва да знам точната сума. Това — първо. Второ нуждая се от пълния комплект медицински документи: резултати, изследвания, епикризи, заключения на специалистите. Важното е да не се отчайвате. Светът е пълен с добри хора. Има международни фондации, има благотворителни организации. Не знам подробности, защото самият аз не съм изпадал в подобно положение. — Мислено допълни: „да не чуе дяволът“ и безшумно почука по крака на масата. — Но ви обещавам, че още утре ще събера цялата необходима информация. Заповядайте… в четири. Не, по-добре в пет, за да е сигурно. Донесете ми всички книжа. Аз ще напиша писмата до благотворителите, английският ми е майчин език. Горе главата. Ще направим всичко, каквото можем.

Но въпреки очакванията клиентът не беше във възторг и не започна да сипе благодарности. По изпитото лице с изцъклени очи се изписа крайна почуда, но между другото още в следващия миг я смени облекчение.

— Забравяте, че този човек няма пари! — триумфално възкликна той. — Напълно неплатежоспособен субект е! Няма да може да ви плати. Нали ви казах, че всичките му спестявания са изядени от шарлатаните и измамниците!

— Вече го разбрах. И все пак ще се помъча да помогна на жена ви.

От думите му анонимът някак изведнъж посърна. Примигна уморено и разтърка клепачи. После каза с покруса:

— Защо си мислите, че става дума за мен? Просто ви обрисувах една трудна ситуация.

Тогава вече Ника избухна доста по-сериозно от предишния път.

Скочи толкова рязко, че столът му отлетя назад, и се разкрещя срещу псевдо-Кузнецов по най-невъздържан и недостоен начин. Не, във филипиката му нямаше оскърбления, но думата „съвест“ отекна три пъти, а изразът: „с какво право“ — цели четири пъти. На руския англичанин днес му ставаше дявол знае какво — самият той не можеше да се познае. Сигурно несъществуващият бръснач му дойде прекалено.

Гаднярът слушаше тавтологиите му внимателно, без да проявява ни най-малки признаци на разкаяние или обида. В очите му се четеше нещо като радостна изненада.

Чула шума и виковете, в кабинета влетя Валя. Тоест, чул, защото жената-вамп, която тази сутрин бе дошла на работа и само преди половин час бе поднесла на шефа си чай, бе успяла да се трансмутира в строен младеж с бръсната глава. Гримът и лилавата перука бяха изчезнали, обувките с десетсантиметрови токове се бяха сменили с тежки кубинки; блузката — с асиметричен пуловер груба плетка. Тази метаморфоза означаваше, че асистентът на Фандорин, капризна и непредсказуема личност, е сгрешил в дефиницията на днешния ден и междувременно е сменил цвета му от розов на син.

Валя Глен се беше появил на този свят като същество от мъжки пол, но в процеса на израстване и съзряване противоречивото позициониране на странния младеж бе изгубило своята определеност. Понякога на Валя му се струваше, че е мъж (такива дни биваха наричани сини), а понякога — че той, тоест тя, е жена (тогава настроението се наричаше розово). Отначало Фандорин се стряскаше от интерсексуалността на своя помощник и все не можеше да се оправи с граматиката — как да казва: „Пак си флиртувала с клиента“ или: „Пак си флиртувал с клиентката!“ Но после свикна. В розови дни използваше глаголи и прилагателни от женски род, а в сини — от мъжки, добре, че беше трудно да ги сбърка, защото Валя говореше с два различни гласа — тенор и контраалт.

Така че андрогинът, който бе успял да пребоядиса днешната дата в небесен цвят, нахлу в кабинета и войнствено се хвърли към посетителя.

— Вас ист лос, шеф? Ей сега ще го делитна тоя гоблин и — в баскета!

Светкавичната смяна на половата идентификация изобщо не влияеше върху речника на Валя — във всяка от своите същности той се изразяваше толкова своеобразно, че човек, който не му беше свикнал и не знаеше езици, не можеше да го разбере. За всичко беше виновно хаотичното образование: Глен беше учил в швейцарски пансион, в американско хайскул и в закрито католическо училище близо до Париж, но навсякъде — по малко, и бе усвоил по някоя дума. Николас изтръпваше от мисълта, че след сто години цялото човечество ще се глобализира и ще се изразява горе-долу по същия начин. А също и че ще изглежда така. Но засега, слава Богу, Глен можеше да бъде смятан за екзотично същество.