Борис Акунин - Извънкласно четене

— Je passe.

Августейшият Внук също беше пас — изглежда, и той нямаше добра ръка. Но затова пък четвъртият играч, невероятен хубавец със синя лента от моаре, с диамантена брошка на рамото и с прекрасни токи от бляскави камъни на обувките (сигурно не са цветни стъкълца като на Митридат, а истински рубини и изумруди) небрежно захлупи императорската карта със своята.

— Ето ви дамата. Забравили сте я, майчице — засмя се победителят и загреба всички жетони.

Митя вече се бе досетил, че това със сигурност трябва да е най-важният човек при Нейно величество, самият Фаворит, светлейшият княз Платон Александрович Зуров. Няма кой друг да е. Татко му много беше разказвал за княза. И всеки път си прехапваше устната, а ноздрите му трепереха — яд го беше на съдбата за ужасното неблаговоление. За един всичко: и чин генерал фелдцайхмайстер 10 10 Фелдцайхмайстер — началник въоръжение, главен артилерийски началник. — Б.ред. , и главнокомандващ флота, и генерал от пехотата, и около петдесет хиляди крепостни, за друг, не по-малко достоен — разбит живот, безутешно сърце и горчива мъка. А всичко можеше да бъде много по-различно, казваше татко и очите му всеки път започваха да искрят, пооскубаните вежди се свиваха, гласът му потреперваше и се накъсваше.

Митя бе чувал тази история безброй пъти и я знаеше от игла до конец. Как татко на млади години служил в същия конен гвардейски полк, откъдето после се въздигнал Платон Александрович, и също успял да се прояви — царицата вече забелязала писания хубавец. Какво ти забелязала! Веднъж (о, незабравим ден!) благоволила да го повика с пръст, хванала го за брадичката и обърнала главата на тате в профил (а профилът на секундротмистъра 11 11 Секундротмистър — чин в руската армия (18 в.). — Б.пр. Алексей Карпов бил чист, бронзово-мраморен), след което кандидатът бил изпратен на преглед при лейблекаря и достойно преминал апробацията при самата „изпитателка“ Анна Степановна Протасова, с което той впоследствие особено се гордееше. Митя смътно си представяше в какво се е изразявала апробацията, но на това място от разказа на родителя винаги го дострашаваше. По думите на тате прочутата камерфрейлина 12 12 Камерфрейлина — придворна дама. — Б.пр. Анна Степановна била по-страшна от африкански еднорог, а Митридат бе виждал еднорози на картинката в енциклопедията — бяха повече от ужасни. Нейно Величество нарочно така го е измислила, обясняваше Алексей Воинович, — за да опази женското си достойнството: щом кандидатът не се е сепнал пред самата Протасова и се е държал мъжки, значи нямало да разочарова и царицата.

Само че татко му напразно се държал геройски. В столицата, не щеш ли, се върнал страшният Киклоп 13 13 Киклоп (Циклоп) — едноок великан от древногръцката митология. — Б.пр. , който изхвърлил храбрия офицер и от Петербург, и от гвардията, и то тъй свирепо, че нервна болест съборила татко, та едва се оправил с пиявици и гъби мухоморки. Когато Митя беше още невръстно дете, нощем често сънуваше Киклопа, това зло и коварно чудовище с единственото му огнено око, наумило си да затрие целия род Карпови. Чак после, когато порасна и поумня и от Митенка стана Митридат, научи, че не гръцкият пещерен великан, ами княз Потьомкин-Таврически е оскърбил татко му. Преди три години всемогъщият бивш фаворит издъхна и секундротмистърът в оставка бързо замина за столицата, но не остана там, ами се върна облян в сълзи: новият, ей този Зуров, вече здраво седял на мястото си, бил ослепително красив, пък и с цели десет години по-млад от татко му.

Митя неведнъж бе чел в романите за ослепителната красота, но мислеше, че така я описват метафорично. Тя обаче съществувала. Княз Зуров действително заслепяваше: кожата на лицето и ръцете му цялата сияеше от златни звездици, човек направо да го заболят очите. До днес Митя беше сигурен, че най-хубавият мъж на света е баща му, Алексей Воинович Карпов, но сега изведнъж се разколеба. И тутакси се засрами: ако татко си изпозашие по бялата сребровезана дреха също толкова брилянти и напудри лицето и ръцете си със златен прах, не се знае кой ще стане по-хубав.

— Още една игра? — попита Нейно Величество, но не великия княз и великата княгиня, а Зуров.

Фаворитът се протегна, прозя се отегчено, без да прикрие устата си, та равните му, покрити с бисерен емайл зъби блеснаха.

— Омръзна ми.

Техни височества, недочакали отговора на императрицата, веднага станаха от масата. Старият лакей дотича със ситни стъпки и чевръсто събра картите и жетоните върху сребърен поднос.