Борис Акунин - Извънкласно четене

Сега дойде ред и на Карпови — руската Юнона, все още усмихната, отмести поглед от Митя към татко му. Той преглътна, пък и на Митя в гръдната кухина, където е сърцето, нещо му се сви.

— А от тия кой? — попита Екатерина. — Големият или малкият? Те какво?

Татко му пристъпи напред, поклони се изящно, заговори плавно и меко, с най-хубавия си глас:

— Най-покорен слуга на ваше императорско величество, конногвардейски секунд-ротмистър в оставка Алексей Карпов.

И млъкна за малко. Проверява дали императрицата ще си го спомни — досети се Митя.

Не, май не си го спомни. Колко странно — толкова е красив и приятен, а да не си го спомни? Макар че защо не, та тя е вече стара, почти шейсет и две годишна. На преклонна възраст, както знаем, умствената тинктура забавя обращението си, образува в мозъка втвърдявания, които нарушават стройната памет.

— Това е синът ми Митридат — продължи татко му и посочи Митя, който се поклони ниско, както са го учили. — Посредством ежедневни многочасови упражнения съм развил у това дете чудо невиждана острота на ума и ученост. Митридат с ненадмината бързина умножава и дели всякакви числа. Също толкова лесно ги повдига на квадрат, извлича корен и извършва всякакви други, още по-сложни математически операции. Освен това — гласът на татко му стана съвсем кадифен, — Митридат по най-превъзходен начин е овладял тайните на благородната разтуха на монарсите и мъдреците от Изтока. (Плавен жест към шахматната дъска.) И в тази игра дори сред признатите майстори няма равен на себе си. А момчето още не е и на шест годинки…

Като изговори подготвената си реч до края, Алексей Воинович отново се поклони и замръзна така в най-благоговейна изнемога. Митя въздъхна. Изобщо не е на шест, татко му се поувлече. След месец и половина ще стане на седем.

— Такъв дребосък може да играе шах?

Touche! Клъвна! Нейно величество се обърна с цялото си тромаво тяло, поради което кракът й, покачен върху пейчицата, се плъзна на пода.

— Ох!

Екатерина се намръщи от болка и извика.

От най-отдалечения ъгъл, разбутвайки дамите и кавалерите, като фрегата, разсичаща вълните, към масата се устреми мургав човек с везан със сърма морски мундир.

— Какво, майцице, крацето ли ви заболя? — извика той, смешно изопачавайки думите. — Ей ме, тук съм, твой верен Козьопуло, и си нося вълсебната водицка!

Измъкна от огромния си джоб шише с отровнолилава течност, тръшна се на колене, внимателно свали обувката й и започна да пърха по отеклото стъпало с ловките си тлъсти пръсти — да маже, да втрива, да размачква и да нарежда под носа си на някакво неразбираемо наречие.

— Да му се не види и гръцкия навлек — ядно промърмори оберщалмайстерът. — Всичко развали!

Татко му се изправи и отчаяно плесна с ръце:

— Кой е този невъзпитан човек?

— Контраадмирал Козопуло, морски разбойник. Нашият най-нов чудотворец, понастоящем назначен към болния й крак. Имал бил особен илач. Как тъй турците не са го набили на кол, мутра брадясала!

Бузите на адмирала наистина бяха синкави от наболите привечер косми, пък и той извънредно много приличаше на пират. Митя си представи гърка не с военен камзол и с напудрена коса, ами с черна кърпа на главата, с алена, разкопчана на косматите гърди риза и с ятаган на пояса — ех, че картинка щеше да е! Да беше си плавал по моретата!

— А ето го и англичанина, лейбмедикът Круис — подсмихна се Кукушкин. — Ей сега ще настане баталията при Лепанто.

Тълпата от придворни отново се залюля — към масата си проправяше път строг господин със златни очила. Още отдалеч, също смешно изричайки думите си, но не меко като адмирала, а прекалено твърдо, той извика:

— Благоволете веднагъ дъ спрете! Ваше величество, вие погубвъте августейшото си здраве, къто се доверявъте на този шърлътанин! Изследвах неговия so called еликсир! Това е конска урина, смесена с евтин моряшки ром!

И като сграбчи със сухата си ръка гърка за рамото, той се опита да го отдръпне.

— Да, конски сокове — адмиралът замахна с лакът и лейбмедикът отлетя встрани. — И какво от това? Моята баба, старата вещица, добавя се и мъницко овци дарадонки, а аз съм го измислил по-хубаво — втривам маймунско… — и морякът употреби дума, която според Митя изобщо не биваше да се изрича в царския дворец.

— Не разбирам от медицинските ви термини — засмя се Екатерина. — Яков Фьодорович, не се сърдете на моя Костя. Той макар да не е учил по университети, но е пътувал по света, всичко е видял и ръцете му са меки. А вие пък, Аделаида Ивановна, къде се врете? Ах, иска да си близне, съкровището ми!