Борис Акунин - Извънкласно четене

Но защо да го взема? Зуров отдавна трябваше да се е предал.

— Синът на царицата е болен телесно, а? — прошепна Митридат на татко си.

Той му отговори също шепнешком:

— Ами, просто се прави на важен. Ти наблюдавай играта.

Как не.

Митя започна да върти глава и да разучава какъв е този Малък Ермитаж.

На стената имаше огромна картина: Леда, легнала в страстна поза с Юпитер в образа на лебед. Другото платно беше по-малко: девойка или може би дама с антична роба и златен венец, зад нея — чуден дворец с източна вънкашност, на покрива му зеленее бухнала градина. Аха, това вероятно е вавилонската царица Семирамида (по-правилно Шамурамат, споменава я великият Херодот) с нейните висящи градини. Ясно.

Къде по-интересен беше окаченият до прозореца уред — бронзов, кръгъл. Я виж ти, сети се Митридат, и градусите показва, и пулсацията на атмосферата. Да можеше да отиде да го разгледа по-отблизо, но за жалост не бива.

В залата нямаше повече нищо кой знае колко интересно. Е, полилеят е кристален, блести във всички цветове на дъгата. Е, има и мраморни бюстове. Добре де, и паркетът е с инкрустации. Покоите, където се събира най-близкото обкръжение на най-великата императрица в света, можеха да са и някак по-чудновати.

— И сега вече сте мат, Платон Александрович — заяви Екатерина, а зрителите тихо и деликатно изръкопляскаха. — Е, не се натъжавай толкова, миличък, после ще те развеселя.

Наведе се, зашепна на привелия се Зуров нещо явно весело, и самата тя се засмя ситно-ситно, така, че двойната й брадичка се затресе. Придворните тутакси се отдалечиха, някои дори се направиха, че гледат полилея и гипсовите орнаменти по тавана.

Фаворитът също се усмихна, но кисело. Продума:

— Благодаря, ваше величество.

Ох, какво ли да ги гледа човек?

На Митя най му се искаше да проучи странните си съседи — американския дивак и жената с големите засукани мустаци. Той направи две малки крачки назад, за да не ги гледа от упор, и се извърна надясно към пристъпващата от крак на крак необикновена мустаката жена.

Това се казва чудо! Защото според анатомо-физиологичната наука представителките на женския пол като надарени с повишена способност косите им да растат по тилно-теменната част на краниума, не са предразположени по природа към лицево окосмяване. Да можеше да я дръпне за мустака да види не е ли залепен?

Сигурно и на Нейно величество й беше хрумнало същото.

Тя отново, за втори път днес, погледна застаналите отделно Митридат и татко му, индианеца, мъжа-жена и (най-отпред, в позата на полкови командир на парад) оберщалмайстера 15 15 Оберщалмайстер — главен щалмайстер — дворянски чин 3 клас в царска Русия, завеждащ дворцовите конюшни. — Б.пр. Лев Александрович Кукушкин, благодетеля на Митя и татко му.

— Кого сте ни довели, Лев Александрович? С какво ще ни позабавлявате? — попита царицата и се взря по-внимателно. — Мустаците й истински ли са?

Индианецът, целият в пера и стъклени мъниста (ех, да можеше да ги пипне!), помръдна. Не разбира по нашенски, досети се Митя. Може би си мисли, че си говорят за него.

— Съвсем истински са, ваше царско величество! Тая девица Евфимия я дърпах, дърпах за растителността, избодох си всички пръсти. Не мърдат! — бодро и весело гракна Кукушкин. Точно така трябваше да говори, весело — такава му беше длъжността на Лев Александрович: да измисля шеги и закачки за развеселяване на нейно величество.

Щракна с пръсти към мустакатата — приближи се, сиреч. И той самият се устреми след нея, целият един такъв топчест и лек.

— Мила, ама вие наистина ли сте жена? — усмихна се нейно величество, оглеждайки чудото на природата.

Кукушкин скръсти ръце на гърдите си:

— Лично я проверих, ваше величество. Цялата й женска комплектация си е на мястото.

Придворните прихнаха с готовност — явно бяха очаквали Лев Александрович да каже нещо остроумно.

Императрицата също се засмя:

— Нима?

Лев Александрович вдигна два пръста:

— Фима, хайде.

С доста висок шепот жената попита:

— Да се заголя ли вече?

Приклекна и взе да запрята полите си. Екна още по-силен смях.

Премалялата Екатерина махна с ръка:

— Я стига, дърти безсрамнико. Махни я тази твоя монстра. И й подари сто рубли. Ох, че ме развесели…

Оберщалмайстерът се поклони, шавна с пръстите на другата ръка, сгъната на гърба (Митя поне добре виждаше отзад) и двама прислужници веднага се завтекоха и отведоха мустакатата Фима навън.