Борис Акунин - Извънкласно четене

Тези пък с тяхната любов — помисли си Собкор, когато стъпи на ескалатора и загледа връхлитащия отгоре рекламен билборд. Там една ръка в старинна кожена ръкавица държеше за бодливото стъбло цъфнала роза, отдолу пишеше:

За да не те наранят бодилите на любовта,

на „Тримата мускетари“ потърси помощта.

А още по-отдолу, с готически букви: „Презервативи «Тримата мускетари». Размери «Портос», «Атос», «Арамис»“ .

Е, тъпи строфи, но от формална гледна точка пак си беше поезия. Не е ли странно, че от трите основни инстинкта — засищане, оцеляване и продължение на рода — поезията се е насочила точно към третия, най-маловажния. Има ли поне едно гениално стихотворение, което да възпява усещането за глад или страх? Няма. Докато всъщност празният стомах или паническият ужас са доста по-силни от любовната мъка. Любов, много важно. (Собкор ядно поклати глава.) Ето, сега няма никаква любов, от петстотин и седемнайсет дни тя е вече във Ваганковското 1 1 Ваганковското гробище в Москва. — Б.пр. , и какво? Животът продължава. Даже по-добре от преди. Защото, ако беше жива, Великата тайна изобщо нямаше да се разкрие. Той щеше да си живее като пълен глупак, да си гледа „Поле на чудесата“, да си прекопава лехите на вилата… И накрая да умре като заблудена овца, без да е намерил Пътя.

От друг плакат, вече не рекламен, а просто за повдигане на настроението, една девойка с униформа на служителка в метрото изпращаше на Собкор въздушна целувка. „Приятно пътуване“ бе изписано под девойката. Той кимна любезно и каза: „Благодаря.“

Видя билборд, който апелираше да държим парите си в трезорите на кредитно-спестовното дружество „Капитан Копейкин“ и даже извади бележника да си запише, за да може после да провери, но в този миг видя, че по-напред става нещо: някакъв младеж бе застанал до силно гримирана девойка и бе препречил пътя. Собкор изкачи две-три стъпала, докосна нарушителя по рамото и каза:

— Стойте отдясно, минавайте отляво.

Нарушителят отвори уста да му отвърне нещо грубо, но се взря в строгите, ясни очи на Собкор, фиксира широките му рамене (колко важни са сутрешните кросове и гирите) и се отдръпна.

Трябваше да продължи пеш и по-нататък, макар че до горе имаше още ехе колко много. Нищо, това е полезно за укрепване на мускулите.

Отляво не стоеше вече никой, но докато се качваше, Собкор успя да каже „не“ на плаката за шампоан, който приканваше: „Кажете «не» на пърхота“, и да попита „как?“ лелята със значка: „Ако искаш да отслабнеш, попитай ме как.“

— Моля? — изненада се отначало тя, но после се усети и се усмихна. — Искате да отслабнете ли?

— Не — отвърна той. — Вече отслабнах. Преди имах коремче, но я ме вижте сега — и изпъна сакото си, за да може тя го да види колко добре изглежда.

— Тогава защо ме питате как да отслабнете? — още повече се изненада лелята.

— Не ви питам как да отслабна. Просто попитах: как? Как не ви е срам да лъжете хората и да печелите от тяхната наивност? За да отслабне, човек трябва да яде по-малко. Няма никакъв друг начин. Аз например престанах да ям и отслабнах с трийсет и два килограма.

Шарлатанката се заозърта и гласът й стана жален:

— Какво се заяждате? Изобщо кой сте вие?

— Собкор — отговори той и се усмихна, защото звученето на думата му доставяше удоволствие.

— А? Какво? — смути се лелята.

— Искате да знаете на кое съм собкор ли? — любезно се поинтересува той. — На Истината. Желая ви всичко хубаво. Помислете си дали живеете правилно.

Докосна с два пръста крайчеца на въображаемата си шапка и стъпи от изравненото стъпало на ескалатора върху сивия под.

Така. Къде беше изходът за „Солянка“? Аха.

В рекламната обява беше посочен само телефонът за връзка, от който му зададоха куп абсолютно излишни и безсмислени въпроси, но той с похвати на професионален журналист постигна целта си и успя да измъкне адреса.

Извади от джоба си сгънатия на четири лист от седмичния вестник „Ерос“ и го разгърна.

Ето я.

Нуждаете се от разумен съвет, но не знаете към кого да се обърнете?

Възнамерявате да вземете важно решение и се колебаете?

Мислите, че всичко е свършено и че няма изход?

Няма безизходни ситуации! Изход винаги се намира!