Борис Акунин: Извънкласно четене

Колкото до опасенията относно „тъпите комунисти“, които щели да заприиждат заради свидното название, това не се случи. През всичките шест години от съществуването на фирмата този тук с провисналия костюм беше първият, който приличаше на гост от тъжното социалистическо минало.

— Да, вас, естествено — отговори на идиотския въпрос посетителят и допълни (като че ли саркастично). — Ако вие сте Н. Фандорин, магистърът, специалист по умните съвети и президент на фирмата. Имам много труден, направо нерешим проблем. Каква е тарифата ви?

Николас погледна влезлия по-различно — с надежда. Може първото впечатление да е измамно и най-сетне да се появи истинска работа? Щом този нещастник е пробил през Валя, значи е сметнат за перспективен. Е, малко е странно, че влиза, без тя да му е докладвала.

„Страната на съветите“ доста отдавна не беше решавала трудни проблеми. Между другото, лесни — също. Че каква работа е да се излекува седемнайсетгодишна студентка, безнадеждно влюбена в актьора Меншиков Съвет: да се затвори в стаята си, да не се разсейва с нищо и непрекъснато, от сутрин до вечер, да гледа касетата с филма „Сибирският бръснар“ до постигане на положит. рез-т.

Процес: 2 дни по-късно, след 23-то гледане, се обажда. Ридае и вика: „Олежек е бог, бог, бог!“

Съвет: Да продължи процедурата.

Рез-т. След още три дни, след 57-то глед. пълно оздравяване. Възвръщане на съня, апетита, интереса към др. предст-ли на мъж. пол. (Из бележника на Н. Фандорин)]. Или консултирането на домоуправителя по повод участие в конкурса „Московски образцов двор“? [Съвет: да не сее трева, защото няма да се хване; да боядиса къщата в стил „лунен кратер“ и някоя звездна вечер да покани журито на оглед.

Рез-т: 1-во място в р-на , (Из бележника на Н. Фандорин).

Е, в началото на есента трябваше доста да се поизпоти, за да измъкне племенника на жена си, шестнайсетгодишен нехранимайко, от лошата му компания. Компанията беше не просто лоша, ами криминално проявена, зарибяваща младежите с дрога, така че консултирането премина в цяла детективска спасителна операция, която едва не коства живота на Николас, но не донесе на фирмата пукнат грош. Че кой взема пари от роднини?

Последният сериозен приход дойде преди месец и половина. Една бизнес дама, открила бутик за взискателна клиентела, се нуждаеше от оригинална идея — магазинът й да е различен от всички останали. Ника й предложи да го нарече „Вехтошарница“, на витрината да наслага съдрани чували и мръсни кашони, да украси голите тухлени стени с графити с хулиганско съдържание, да направи пробната във вид на полицейски „кафез“, да разположи касата в контейнер за смет и така нататък от този род. Клиентката беше във възторг от всички тия глупости, беше готова да плати пет хиляди долара в брой, но Ника, принципен привърженик на законността, я помоли да му преведе хонорара с платежно нареждане. Клиентката изобщо не можеше да разбере какво иска от нея. В крайна сметка се наложи да употребят понятна за нея терминология. „Госпожо, — каза Фандорин. — Аз не вземам гущери, ако обичате да ми платите в нашенски чрез банката.“ От тази ексцентричност дамата изпадна в неописуем възторг: „Не вземал гущери! Хай клас!“ Но при превода му беше удържала 31,6% за данъци и осигуровки. Това пак нищо не е, лъжицата катран в кацата с мед беше, че въпросната клиентка му бе изпратена от Алтън. Както и да погледнеше човек, пак излизаше, че Николас е под нейно покровителство.

Нямаше кого друг да вини освен себе си.

Като се ожени и реши да се засели в Русия, баронет Николас А. Фандорин първо сметна за свой дълг да смени британското си гражданство с руско (което Алтън не можеше да му прости и до ден-днешен) и второ, да продаде апартамента си в Лондон и да прехвърли всички пари в една московска банка, за да подпомогне развоя на родната икономика. По време на кризата през 98-а банката изгърмя по най-бляскав начин и бившият поданик на нейно величество изпадна в отчайващо положение: върху едното блюдо на везната — безработната му жена, двете малки дечица и жизненият стандарт, с който беше свикнал, а върху другото — странният бизнес, който изглеждаше добре като хоби на заможен рентиер, но изобщо не можеше да задоволи съществуванието на четиричленното семейство. Ако точно тогава съдружникът му — благодетел не беше решил да създаде медийна империя и не беше предложил на Алтън Мамаева (естествено, на свирепата феминистка и през ум не й мина да вземе фамилното име на мъжа си) да оглави новия еротичен седмичник, кой знае какво щеше да стане.