Борис Акунин - Извънкласно четене

За вас ще го намери специалистът по умните съвети

МАГИСТЪР Н. ФАНДОРИН

ПРЕЗИДЕНТ НА „СТРАНАТА НА СЪВЕТИТЕ“

— вълшебната държава, за която не се нуждаете от виза и където всеки гост се посреща с уважение и разбиране.

Резултатът е гарантиран!

Телефон за връзка 7-095-8887777

Внушителна обява на цяла страница. Собкор се обади в отдел „Реклама“ на „Ерос“, гнусно порнографско издание, което редовно си купуваше от будката (човек все пак трябва да е наясно докъде е стигнало падението на нравите) и разбра, че обява на цяла страница струва петнайсет хиляди долара. Значи специалистът по умни съвети не си знае парите и бизнесът му процъфтява. Ама че име — „Страната на съветите“. Днешните циници наричат това „гаргара“. Добре де, ще видим кой ще се закача последен.

Пак тук, на вестникарската страница, със ситни драскулки бе записан продиктуваният по телефона адрес: ул. „Солянка“ бл. 1, офис 13А.

Собкор сгъна листа, прибра го обратно в джоба (там имаше още един лист, пръстите му нежно погалиха плътните му остри краища) и пое наляво през подлеза.

Всеки път, преди да замине за някъде, го обземаше особено вълнение, което беше може би най-прелестната част от възложената му мисия. С какво можеше да се сравни това усещане? Сякаш гърдите му поемаха не мътния московски въздух, а изстудено шампанско, гъделичкащо бронхите и трахеята му с весели мехурчета. Но не беше самодоволство, нито, пази Боже, високомерие, в смисъл, ако искам, отнемам ти живота, ако искам — помилвам те. Никакъв произвол, никаква предубеденост. Щом си избран да бъдеш всевиждащо око и пръстът, който сочи пътя, ще трябва да се отречеш от всичко лично и да не се самозабравяш.

И все пак сигурно в мен има нещо по така, щом съм избран тъкмо аз — помисли си Собкор, като се огледа във витрината на един павилион и остана доволен: снажна фигура, горда осанка, костюмът — малко провиснал, но елегантен, макар и купен още през седемдесет и седма по време на командировката до Бейрут.

Блок номер едно на улица „Солянка“ се беше проточил едва ли не от пресечка до пресечка, имаше няколко двора и куп входове. Върви, че търси къде е офис 13А.

Обаче го намери.

Фирма „Страната на съветите“ се оказа доста странна: нито рекламна табела, нито надпис. Магистър Н. Фандорин явно не афишира бизнеса си пред съседите.

Топло — подсказа зачестилото сърцебиене, топло!

Е, входът го разочарова. Нито бодигардове, нито будка за охраната, нито дори кодирана ключалка — да влиза който иска. Стените — олющени, асансьорът — допотопен.

Ясно е, че човекът, пуснал рекламата си на цяла страница, се прави на беден, укрива данъци, не иска да сподели мошеническите си доходи с обществото.

На петия етаж — месингова табелка, просто „Офис 13А“, и толкова. Отвори му дългокрака хубавица с лилава коса и шавливи зелени очи. Прилепнал кожен панталон, високи токчета, устни в оранжев цвят.

— Да не би да съм сбъркал? — попита Собкор. — Тук ли е фирма „Страната на съветите?“

И потръпна от разочарование: ами ако е просто някакъв бордей? Защото и рекламата е отпечатана не къде да е, ами във вестник „Ерос“. Значи само си е губил времето, не си падаше по тънката част.

— Абсолютно — отговори впечатляващата девойка. — Зо вас?

Това е на немски, сети се след миг Собкор. Означава: „Е, и?“ Не е много любезно.

— Прочетох в рекламата, че тук се продават съвети… Пък имам един проблем, така че много се нуждая от съвет…

Нарочно го рече така. Ако беше публичен дом, щяха веднага да му посочат вратата.

Екзотичната хубавица обаче кимна:

— Клиент? По обявата? Антре.

Голяма полиглотка, няма що.

Начинът, по който изглеждаше офисът, потвърждаваше хипотезата за намерението фискалните органи да бъдат заблудени. Бивша комунална квартира, никакви особено скъпи ремонти. Коридорът с жалки гравюри по стените водеше до малка приемна: бюро с офис техника, малък диван, кактус на прозореца — изобщо, бедността не е порок и така нататък.

Пъстроцветната нимфа седна пред компютъра, от което следваше, че тук тя се труди като секретарка. Собкор само поклати глава. Сигурно преди да дойдат данъчните, тази Хела 2 2 Героиня от свитата на Воланд в романа на М. Булгаков „Майстора и Маргарита“. — Б.пр. измива всичкия си грим и се облича като ученичка, защото инак само да я погледне човек, и веднага му става ясно за какво й плащат, и то със сигурност доста.

— Пасуърд? Парола? — попита фльорцата и тракна по клавиатурата, а Собкор отново се притесни дали няма някаква грешка. Парола ли? Тук да не е някой закрит клуб?