Борис Акунин: Извънкласно четене

— Име, цел на посещението? — сама преведе какво е казала секретарката и въздъхна.

Огледа посетителя и сбърчи нос, на изящната й ноздра блестеше малък диамант. Собкор се усмихна иронично — явно не беше й направил кой знае какво впечатление.

— Пишете: Николай Иванович Кузнецов — направи малка пауза, сигурен, че това име не говори нищо на поколението от лилавокоси и оранжевоусти. Точно така, секретарката запърха с пръсти по клавишите, без изобщо да се впечатли. — Колкото до целта на посещението си, ще я съобщя лично на магистъра. Може ли да вляза?

Той кимна към дъбовата врата, зад която очевидно се намираше кабинетът на мошеника.

— Абонатът е временно изключен — изтърси нахалницата и се извърна от скучния клиент.

Извади огледалце и заоглежда добре поддържаната си муцунка. После стисна устни и ги раздвижи насам-натам. Той знаеше защо — за да разнесе равномерно червилото. И Люба правеше така. Само че нейното червило беше с приличен цвят, светлорозово.

Спомените му бяха от предишния неистински живот и Собкор тръсна глава, за да ги пропъди.

— Не разбрах. Няма ли го? Или в момента има посетител?

Секретарката отново му отговори мъгляво:

— Шефът пътува във времето. Ако искате, изчакайте. Ей там, на чилаута 3 3 Т.е. място за почивка. — Б.ред. — и кимна към малкия диван.

Ако имах деца, сигурно щях да разбирам езика на днешната младеж по-добре, помисли си Собкор. Защото така, без домашен учител, се чувствам като някакъв чужденец сред новото поколение.

На масичката вместо обикновените списания имаше албуми с репродукции. Репин, Васнецов, Лансере, Борисов-Мусатов.

Попрелисти ги. Едно време е имало много добри художници, не като сегашните.

— Шит, мерд, шайсе! 4 4 Лайно (англ., фр., нем.). Тук и по-нататък фразите на героя съдържат думи от различни езици. — Б.пр. — секретарката захвърли огледалцето върху бюрото. — Изобщо не е розов!

Скочи от стола и ядно тракайки с токчетата си, изчезна в коридора.

Истеричка. Държи се, сякаш тук е сама. Или надушва кой има пари и кой няма? Който няма, за нея не е човек.

Пък и аз вече не съм съвсем човек, рече си Собкор и всичко отвътре му затрепери, защото наближаваше Мигът на Истината, висшият момент за Вземане на Решение. Сега трябваше да повярва на първото впечатление, неизопачено от филтъра на логиката и предубеждението, да се вслуша в гласа на собственото си сърце, което е частица от Бога. Да не е шега работа? На кантар е сложен един човешки живот, нищо че човечецът може да е гад и измамник. Никакво право на грешка, възложената отговорност е твърде огромна и страшна.

Собкор се изправи, почука и отвори дъбовата врата.

Кабинетът на „президента на вълшебната държава“ беше направо кошмарен. Първо, огромен монитор върху бюрото (те, руските новобогаташи, имат такава мода — колкото по-голям е екранът, толкова, както те се изразяват, е „по-яко“). Второ, на стената висеше старинен портрет на някакъв царски чиновник с вицмундир 5 5 Вицмундир — вид чиновнически мундир. — Б.пр. (пак тая мода, всеки прошляк днес непременно е от дворянски произход и се перчи с аристократично потекло). Трето, някакви рамкосани дипломи (низкопоклонниците са се нагледали на холивудски филми). И за капак на всичко — малък баскетболен кош в ъгъла. Фукливо юпи!

Пък и той самият изглеждаше както подобава. Зализана физиономия, сресан на идеално прав път, сако от туид, от джоба му се подава кърпичка в тон с вратовръзката. Фитнес зала, голф клуб, изкуствен тен, пфу!

Н. Фандорин бързо обърна монитора си гигант, за да не може влезлият да види дори крайчеца на екрана (явно имаше какво да крие!), и стана. Ама че дългуч — поне два метра. Устните на магистъра се разтегнаха в дежурна усмивка, но в сивите му очи се четеше недвусмисленото: тебе пък кой дявол те докара тук?

Че как иначе! Защото в този миг се решаваше съдбата на Данила Фандорин. Дали младият сержант от Семьоновския полк щеше да успее да стане камерсекретар 6 6 Камерсекретар — камер… (от нем. Kammer — стая), първа съставна част от сложни думи, означаващи в Руската империя и някои други монархически държави придворни звания, чинове и длъжности. — Б.пр. при съпругата на престолонаследника, бъдещата велика императрица. За целта той трябваше да мине през изпитание — да отгатне заплетената гатанка, зададена от Екатерина Алексеевна. При неуспех Данила щеше да влезе в ареста, откъдето нямаше да му е лесно да се измъкне, а играчът щеше да загуби точки и време.