Борис Акунин - Извънкласно четене

Ника успя да вразуми мъжа, който бе решил да унищожи нелоялния си бизнес партньор — посъветва го да си го върне на измамника по същия начин и дори, след като си понапъна мозъка, му предложи остроумна схема на операция под кодовото название „Възмездие“. Клиентът си тръгна окрилен. Обеща в случай на успех да плати щедър хонорар.

Клиентката, жадуваща кръвта на своя мъж — женкар, се оказа по-костелив орех. Фандорин й прочете цяла лекция по патоанатомия на брачните изневери. Каза й, че виновен винаги е не който изневерява, а потърпевшият. Хората се женят, за да утолят тайния си глад. Щом мъжът търси задоволяване навън, обясняваше Николас, значи вие не засищате глада му. Метаболизмът на любовните отношения е непредсказуем: вие може да сте добри и щедри с партньора си, а той да има нужда от някоя злобарка и скъперница. Вие го заслаждате, а цялото му същество жадува за камшик. Или обратно. А когато човек се мята от флирт на флирт, значи вътрешният му глад е много голям и един партньор не е способен да нахрани клетника. Дон Жуан е най-нещастното същество, той е емоционално недъгав. Отредено му е да се тъпче непрекъснато и никога да не се чувства заситен. Изобщо, скъса се да обяснява. Измамената съпруга изслуша проповедта му, без да каже нищо, накрая му благодари и си тръгна, май без да промени кръвожадното си намерение.

Алтън, естествено, искаше да направи възможно най-доброто. Тръпки да те побият, само като си представиш колко струва рекламата на цяла страница във вестник с тримилионен тираж. Е, като главен редактор Алтън не плати нито копейка, с други думи, злоупотреби със служебното си положение (точно преди предаването на броя беше паднала рекламата на страницата, за която се беше абонирал един постоянен рекламодател, стриптийз клубът „Либидова песен“), но подаръкът си беше царски.

Спътничката му в живота отдавна си блъскаше главата как да подпомогне бизнеса на Ника, без да засегне мъжкото му самолюбие. За жалост доходите на продавача на добри съвети бяха смехотворни и изобщо не можеха да се сравняват със заплатата на главния редактор на седмичника. Алтън отдавна повтаряше, че е необходима реклама, че без нея не се продава никоя стока, па макар и най-качествената. Затова хитрата азиатка реши да се възползва от рождения му ден, за да напълни с рекламен вятър провисналите платна на „Страната на съветите“.

Името на компанията се роди в мъки. Съдружникът на Ника и главен инвеститор предложи да кръстят фирмата родоначалничка на услуги от нов тип „Вълшебната пръчица“, но Алтън се възпротиви и каза, че от малка мрази тази лигава детска приказка. После, когато оглави вестник „Ерос“, от злоба създаде рубрика точно с такова заглавие, чието съдържание изобщо нямаше детски характер.

„Страната на съветите“ го измисли самият Фандорин и беше много горд с попадението си, но го отстоя с тежки боеве. Както съдружникът, така и жена му в един глас повтаряха, че им призлявало от това словосъчетание, че още със звученето си то щяло да плаши богатите клиенти и щяло да примамва само тъпите комунисти, които бездруго нямали пари. Николас обаче не им се даде. Защо да се правим, че тия седемдесет години от историята ни не са съществували? Какво лошо има в лексиката и символиката от съветския период? Все едно човек да се преструва, че миналата година я е нямало в живота му, а са били само по-миналата и всички предишни. Или че се е родил не от татко и мама, а направо от баба и дядо. Тези седемдесет години ги е имало и няма защо да се демонтират и очернят. Инак съществува риск след време съветската епоха да бъде издигната на пиедестал и реабилитирана като прекалено потъпкана. Да, в Съветския съюз имаше много лоши неща, но имаше и доста хубави. Гадните болшевики имат поне три велики постижения, непосилни за монархията: нахранили са гладните, изучили са неуките и са победили германския империализъм. Да вземем прокълнатите от всички Съвети! Покойния му баща сър Александър направо го втрисаше от тази дума, той дори в ежедневната си лексика избягваше да споменава ужасното звукосъчетание и казваше не „съветвам ви“, а „препоръчвам ви“, не „трябва да потърсим съвет“, ами „нека потърсим консултация“. Че какво лошо има в Съветите? Те са стихийно възникнала форма на народен парламентаризъм.

Любимата съпруга на Николас му беше проглушила ушите относно неговия немощен обективизъм и долно европейско левичарство! По едно време той дори се поколеба и за малко да се съгласи със „Страната на полезните съвети“, но в последния момент все пак махна прилагателното — прекалено сладникаво звучеше.