Борис Акунин - Извънкласно четене

Странно занимание за един четиридесетгодишен баща на семейство — да измисля компютърни игри, и то в работно време. Да беше поне по поръчка, пък то — само за собствено удоволствие. Кой ли се интересува от главоблъсканици и лабиринти, чиито герои са твоите прадеди, затрупани от праха на времето Фон Дорн, Фондорини и Фандорини, секунд-майори 7 7 Секунд-майор (от лат. secundus втори и major голям, старши), офицерски чин в руската армия през XVIII в., след чин капитан. — Б.пр. , камерсекретари, статски съветници 8 8 Статски съветник, в Русия граждански чин 5-и клас. Лицата от този ранг са заемали длъжности като вицедиректор на департамент и вицегубернатор. — Б.пр. ? Може би синът ти, и то чак когато порасне…

Ех, да разбираше повечко от програмиране и да имаше апаратура от висока класа, тогава щеше да създава истинска игра с анимация и със смайващи ефекти. А сега трябваше да се задоволява с нещо като диапозитиви. Ника сканира младата Екатерина от портрета на Торели, само че махна царската й корона. На Данила се падна лицето на романтичния хубавец Ланский — фамилията не разполагаше с изображение на далечния роднина. Кой знае как всъщност е изглеждал Данила Ларионович?

От камерсекретаря на Екатерина се беше запазила една-единствена реликва — листче с надпис: „Вечно признателна. Екатерина.“ Фамилният летописец Исаакий Самсонович Фандорин, живял през първата половина на деветнайсети век, бе дописал върху безценния документ сухото: „Собственоръчен автограф от НИВ императрица Екатерина Велика“, и се бе въздържал от каквито и да било коментари. Може Новата Семирамида да е обещавала не точно вечна признателност на Данила — това бяха вече предположенията на Ника, макар и напълно правдоподобни, като се има предвид каква е била близостта между руската владетелка и неговия предтеча.

Признателност за какво? Ето го въпроса, чийто отговор днес, два века по-късно, можеше да се намери едва ли не само в играта „Камерсекретар“. Никаква отговорност и пълен простор за фантазията, тоест абсолютна противоположност на всичко, на което са учили Николас Фандорин, тогава още Никълъс, в Кеймбриджкия университет. Жалка участ за един магистър по история: вместо да стане сериозен изследовател — да се превърне в съчинител на псевдоисторически приказки. Но странно нещо (Ника можеше да го признае само пред себе си), приказките вълнуваха въображението му много повече от научно доказаните факти.

Дали съдбите на семьоновеца и великата княгиня щяха да се преплетат, дали Данила щеше да получи възможността да направи на Екатерина тайнствена услуга, която евентуално да промени хода на руската история — ето до какво проблемно място бе стигнал Николас Фандорин, когато вратата на кабинета му изведнъж се отвори и на прага застана някакъв попрегърбен човек с провиснал костюм от отдавна забравен синтетичен плат (май се казваше „тропикал“) с подплънки на раменете и широки заострени ревери — същински жив спомен от седемдесетте.

— Мен ли търсите? — глупашки попита Фандорин (теб, разбира се, кой друг?) и със срамежливо ученическо движение обърна монитора към себе си, за да не може човекът да види Данила (в гръб) и Екатерина (анфас).

От осемнайсети век трябваше да се върне в двайсет и първи.

След като за рождения ден жена му му подари рекламата на цяла страница в своя вестник, в офиса на „Страната на съветите“ заприиждаха посетители. Вярно, повечето „ероснаци“, както се наричаха постоянните читатели на „Ерос“, това специфично или както казват днес — профилирано издание. Най-напред от „вълшебната държава, закъдето няма нужда от виза“ се заинтересуваха половите атлети, които си мислеха, че магистър Н. Фандорин ще ги зарадва с някакви невиждани досега плътски наслади. Обикновено този род гости не можеха да влязат по-навътре от приемната — търсачите на чувствени усещания не успяваха да пробият през Валя. Лошото бе, че новият тип посетители й допадна, а отделни представители дори й харесаха — с тях заблуденото същество, изпълняващо във фирмата задълженията на секретар — асистент, флиртуваше без мярка и понякога дори си определяше срещи. Николас чак започна да се притеснява да не му потърсят отговорност за сутеньорство.

Имаше двама посетители от друга категория, първо един мъж, после една жена. И двамата мрачни, изразяваха се с недомлъвки. Бяха си въобразили, че обещанието за „гарантиран изход от всякаква ситуация“ е реклама на кипърска агенция, и бяха дошли да дадат поръчка.