Борис Акунин - Извънкласно четене

Досрамя го — както заради собствените му викове, така и заради невъзпитания асистент. Фандорин махна на Валя да изчезне, извини се пред посетителя и довърши с думите: „Трябва да ме разберете.“

— Добре де, разбирам — снизходително се обади нереализираният клиент и изпрати Валя с поглед. — Този младеж много прилича на секретарката ви. Да не й е роднина? И той ли работи при вас?

— Да, брат й е. Помага, когато има повече работа — излъга Ника. Няма да седне да му обяснява за синьото и розовото я. На човека бездруго психиката му не е много в ред.

След задоволителния отговор странният гост отново впери поглед във Фандорин. Примлясна. И каза:

— Случаят подлежи на изясняване. Съдът се оттегля на съвещание.

Изправи се, кимна с достойнство и пое към изхода. Явен шизофреник, какво да го правиш?

Николас въздъхна съкрушено и нагласи монитора. Екранът отхвърли черната завеса и оживя. Появи се лицето на Екатерина в едър план. Най-великата жена в руската история го гледаше внимателно, без да мига, сякаш знаеше, че се решава нейната участ.

Очите на Нейно величество били светлосиви, лъчисти, с лукави бръчици по края. Или може бръчиците да не се дължат на хитрост, а да са заради бузите й, помисли си Митридат. Я какви пълнички бузи има, като две възглавнички. Сигурно притискат очите й.

Богоподобната Фелица беше такава: пълна, раздута, сякаш едва се побираше в роклята си. Кракът й, поставен върху резбованата пейчица, напираше от сахтияновата обувка като втасало тесто от гърне, брадичката висеше на две гънки и дори под носа й, където според физиологичното устройство уж не би трябвало да има гънка, също имаше — вероятно, защото Нейно величество трябваше много да се усмихва, без всъщност да й е весело — по навик си направи извод Митя.

Царственият поглед се спря върху дребната му фигура само за миг, но Митридат веднага притисна ръка към сърцето си, както го беше учил тате, и се поклони изящно, от което пудрата от косата му се поръси и го загъделичка по челото. Уви, царицата плъзна светозарен поглед от долу на горе, от дребния малчуган към високия индиец, но той също не я заинтересува. Позагледа една мустаката жена малко по-встрани. Разтегна устни в разсеяна усмивка и отново погледна картите.

— Значи дама каро мина, така ли? — изрече слабият треперещ глас, изговарящ думите с немско произношение. Тлъстата ръка колебливо взе от жлеба на масата бял жетон и го задържа във въздуха.

Какво ще кажете за това? Бива си я повелителката на Руската империя, да не може да запомни кои карти вече са минали и кои — не! И то на бостон, тая лесна и глупава игра само с трийсет и шест карти!

Митя окончателно се разочарова от императрицата. По портретите я рисуват като Минерва, като Атина Палада, а тя всъщност била бабичка. Досущ като асесорката 9 9 Съпруга на асесор (лат. assessor — заседател), в Древния Рим и средновековна Европа е длъжностно лице със съдебна власт; в Русия длъжността е отговаряла на 8 клас (колежски асесор); в централните държавни учреждения (18 в.), към губернските управи (19 нач. на 20 в.). — Б.ред. Луиза Карловна, дето се отбива при мама всеки четвъртък на кафе. Дори бонето й е същото! А какво има нейно величество там, малко под ухото (владетелката тъкмо се бе обърнала към партньорката си отляво)? Божичко, брадавица, сиреч подутина върху епитела, и то с побелели косъмчета. Виж ти!

Той жално погледна изпод вежди към татко си, който стоеше вдясно и малко по-назад, както повеляваше инструкцията.

Той със сигурност е съсипан и убит. Как живописваше небесната красота и величавост на новата Семирамида! Чак очите му се насълзяваха, а гледай сега.

Но татко май не беше забелязал нито свинските бузи, нито неприятната гънка под носа, нито косматата брадавица. Неговите прекрасни, малко изцъклени очи сияеха от неистов възторг. Алексей Воинович леко побутна сина си с пръст по рамото: не се върти, стой мирен. И Митридат застана мирно, само че вече не гледаше тлъстата баба, а другите играчи, които бяха несравнимо по-приятни за окото.

Когато Екатерина най-после реши да играе и картата колебливо легна върху синьото сукно, младата дама, която седеше отляво, бързо замига с дългите си мигли, прехапа долната си устна и неуверено погледна съседа си, много приятен младеж със светлосин мундир. Митя веднага бе познал и двамата, защото за разлика от царицата те приличаха на портретите си. Юношата бе Негово височество Внука на Императрицата, а прелестната дама — неговата съпруга, потомствената маркграфиня Баден-Дурлахска. (Митя по навик се препита: маркграфство Баден има хиляди души население от двата пола, две трети от които изповядват лютеранската вяра; територия — 3127 квадратни мили; добиват желязо, а освен това правят вино, най-добрите от което са „маркграфско“ и „клингелбергско“.) Нейно височество леко обърна картите си, за да може съпругът й да надникне в тях, великият княз прошепна нещо на розовото й ушенце и тя пророни: