Борис Акунин - Турски гамбит

— И къде според вас обитават разумът и търпимостта? Във владенията на вашия Абдул Хамид ли?

— Разбира се, че не. Имам предвид ония страни, където човек постепенно се учи да уважава себе си и другите, да побеждава не със силата на тоягата, а със силата на убеждението, да подкрепя слабите, да търпи инакомислещите. Ах, какви многообещаващи процеси се развиват в европейския Запад и в северноамериканските Съединени щати! Естествено, далеч съм от мисълта да ги идеализирам. И те си имат предостатъчно мръсотия, престъпления, глупост. Но генералният курс е верен. Необходимо е светът да върви тъкмо по тоя път, инак човечеството ще се удави във водовъртежа на хаоса и тиранията. Светлото петно върху картата на света засега е много малко, но то бързо расте. Трябва само да го предпазим от натиска на тъмата. Играе се грандиозна партия шах и в нея аз съм с белите фигури.

— Излиза, че Русия играе с черните, така ли?

— Да. Вашата огромна държава представлява главната заплаха за цивилизацията. Заплашва я със своите простори, със своето многобройно невежо население, със своята тромава и агресивна държавна машина. Отдавна наблюдавам Русия, изучил съм езика й, пътешествал съм из нея, чел съм исторически трудове, изучавал съм вашия държавен механизъм, опознавал съм вашите водачи. Чуйте само приказките на милия Мишел, който се стреми да стане новият Наполеон! Мисията на руския народ била да превземе Цариград и да обедини славяните? Защо? За да могат Романови отново да диктуват волята си на Европа? Каква кошмарна перспектива! Сигурно ви е неприятно да го чувате, мадмоазел Барбара, но Русия таи у себе си страховита заплаха за цивилизацията. В нея ферментират дивашки разрушителни сили, които рано или късно ще избликнат и тогава светът ще се види натясно. Това е нестабилна, нелепа страна, попила най-лошото от Запада и от Изтока. Необходимо е някой да посочи на Русия мястото й, да я перне през ръцете. Това ще бъде от полза за самите вас, а и на Европа ще даде възможност и занапред да се развива в нужната посока. Знаете ли, мадмоазел Барбара, — неочаквано трепна гласът на Ануар, много обичам моята клета Турция. Това е страната на пропуснатите велики възможности. Но аз съзнателно съм готов да жертвам османската държава, за да спася човечеството от руската заплаха. Ако си послужим с шахматно сравнение, знаете ли какво е „гамбит“? Не знаете? На италиански „gambetto“ ще рече „препъвам“. Dare il gambetto — правя „марка“. Гамбит е такова начало на шахматна партия, при което жертваш маловажна фигура заради възможността за атака. Лично аз разработих схемата на тая шахматна партия и още в самото начало пожертвах на Русия една съблазнителна фигура — тлъстата, апетитна, безпомощна Турция. Османската империя загива, но цар Александър няма да спечели играта. Впрочем войната се разви толкова сполучливо, че може би още не всичко е загубено за Турция. Остава й още Митхад паша. Той е изключителен човек, мадмоазел Барбара, аз нарочно го бях изкарал от играта за известно време, но сега вече ще го върна… Ако имам тая възможност, естествено. Митхад ще се завърне в Истанбул неопетнен и ще поеме кормилото в свои ръце. Може би тогава и Турция ще успее да се премести от зоната на мрака в зоната на светлината.

Иззад вратата долетя гласът на Мизинов:

— Господин Ануар, има ли смисъл да протакате? Та това е най-обикновено малодушие! Излезте, гарантирам ви статут на военнопленник.

— И бесило заради Казанзаки и Зуров? — прошепна Ануар.

Варя пое дълбоко въздух, но турчинът бе нащрек — той извади от джоба си навитата на топка вратовръзка и изразително поклати глава. После се провикна:

— Оставете ме да си помисля, господин генерал! Ще ви отговоря в седем и половина!

След което задълго замълча. Крачеше нервно из трезора, няколко пъти поглежда часовника си.

— Непременно трябва да се измъкна оттук! — най-сетне измърмори тоя странен човек и удари с юмрук по чугунения рафт. — Без мен Абдул Хамид ще разкъса благородния Митхад!

Виновно погледна Варя с ясните си сини очи и поясни:

— Прощавайте, мадмоазел Барбара, нервен съм. Моят живот не е чак такава дреболия в тая партия. Тоя живот е само една от фигурите, но тя е по-ценна от Османската империя. Да речем, че империята е офицер, а аз съм царицата. Но в името на победата може да се жертва и царица. Във всеки случай вече спасих загубата, поне ремито е сигурно! — възбуден смях. — Успях да задържа вашата армия при Плевен много по-дълго, отколкото се надявах. Пропиляхте сили и време. Англия успя да се подготви за конфронтация, Австрия престана да се страхува. Дори да няма втори етап на войната, Русия пак остава на сухо. Трябваха й двайсет години, за да дойде на себе си след Кримската кампания, след сегашната война има да ближе раните си още двайсет. И това става сега, в края на деветнайсети век, когато всяка година означава толкова много. За двайсет години Европа ще се откъсне далеч напред. Русия оттук насетне я чака ролята на второстепенна сила. Тя ще бъде разядена от язвите на корупцията и нихилизма и ще престане да представлява заплаха за цивилизацията.