Борис Акунин - Турски гамбит

— Шарл, вие сте полудели! — викна Соболев и направи крачка напред. — Да се криете зад гърба на дама!

— Но нали мосю Фандогин току-що доказа, че съм тугчин — подигравателно отвърна Д’Евре. Варя усещаше парещия му дъх на тила си. — А тугците не се цегемонят много-много с дамите.

— Ааа! — изви Митя и с наведена глава се втурна напред като теле.

Пистолетът на Д’Евре изгърмя още веднъж, направо изпод лакътя на Варя, и младият прапоршчик се просна със стон на пода.

Всички отново замръзнаха по местата си.

Д’Евре теглеше Варя някъде назад и настрани.

— Ако някой помгъдне от мястото си, ще го убия — тихо предупреди той.

На Варя й се стори, че стената зад тях се разтваря, и двамата внезапно се озоваха в някакво друго помещение.

Ах, да, трезорът!

Д’Евре хлопна стоманената врата и дръпна резето.

Двамата останаха сами.

… тласка към печални размисли. Ето извадки от речта на министъра на финансите, М. Х. Рейтерн, произнесена миналия четвъртък на заседанието на Общоруския банков съюз. През 1874 година за пръв път от много време насам постигнахме положително салдо на приходите над разходите, посочи министърът. Бюджетът за 1876 година е изчислен от Държавната хазна със свободен остатък от 40 милиона рубли. Но за по-малко от година военни действия са похарчени 1 милиард и 20 милиона рубли и средства за по-нататъшни бойни действия няма. Поради орязването на разходите за цивилни нужди през 1877 година на територията на империята не е прокаран нито километър железопътни линии. Външният и вътрешният държавен дълг са нараснали до небивали размери и представляват съответно…

„Правительственный вестник“, (Санкт-Петербург)

Д’Евре пусна Варя и тя с ужас отскочи.

Оттатък, през дебелата врата се дочу приглушен шум от гласове.

— Кажете си условията, Ануар! — беше Ераст Петрович.

— Никакви условия! (Мизинов.) Отворете незабавно или ще заповядам да взривят вратата с динамит!

— Вървете да си командвате в жандармския корпус! (Соболев.) Ако използваме динамит, тя ще загине!

— Господа! — подвикна им на френски Д’Евре, който не бил никакъв Д’Евре. — В края на краищата това е неучтиво от ваша страна! Не ме оставяте да си поприказвам с дамата!

— Шарл! Или както ви е името! — гръмна генералският бас на Соболев. — Ако дори косъм падне от главата на Варвара Андреевна, ще ви обеся на първия уличен стълб, без съд и присъда!

— Още една дума и ще застрелям първо нея, а след това и себе си! — драматично изви глас Д’Евре и внезапно смигна на Варя, сякаш бе изтърсил някоя не особено прилична, но затова пък ужасно смешна шега.

Шумът зад вратата утихна.

— Не ме гледайте така, сякаш изведнъж са ми пораснали рога и опашка, мадмоазел Барбара — тихо произнесе Д’Евре вече с обичайния си глас и уморено разтърка очи. — Разбира се, че не смятам да ви убивам и за нищо на света не бих искал да излагам живота ви на опасност.

— Тъй ли? — ехидно попита тя. — За какво беше тогава целият цирк? Защо убихте трима абсолютно невинни хора? На какво разчитате?

Ануар ефенди (трябваше вече да забрави за Д’Евре) извади часовника си.

— Шест и пет е. „Целият цирк“ ми бе необходим, за да спечеля време. Между другото, не се притеснявайте толкова за господин прапоршчика. Понеже знам, че държите на него, само го гръмнах в крака, няма нищо страшно. После ще има да се хвали с бойната си рана. Колкото до жандармите — какво пък, такава им е службата.

Варя плахо попита:

— Да спечелите време ли? За какво?

— Вижте, мадмоазел Барбара, според моя план след час и двайсет и пет минути, тоест в седем и половина, в Сан Стефано трябва да влезе един полк анадолски стрелци. Това е една от най-добрите части в турската гвардия. Предполагах, че по това време отрядът на Соболев вече ще е стигнал покрайнините на Истанбул, ще е попаднал под огъня на английската флота и ще е преминал в отстъпление. Гвардейците щяха да ударят в тила на отстъпващите в безреда руски войски. Красив план, а и до последния момент всичко вървеше като по ноти.

— Какъв план?

— Красив, нали ви казвам. За начало трябваше само лекичко да насоча Мишел към съблазнителната мисъл за изоставения влак. В това отношение вие много ми помогнахте, благодаря ви. „Да отвориш книжка, да пиеш горещ чай“ — беше великолепно. Нататък беше лесно — мощното честолюбие на нашия несравним Ахил, неукротимият му плам и вяра в собствената му звезда щяха да довършат работата. О, Соболев нямаше да загине. Не бих го допуснал. Първо, защото искрено се привързах към него, а на второ място, пленяването на великия Ак паша щеше да бъде ефикасно начало на втория етап от Балканската война… — Ануар въздъхна. — Жалко, че всичко пропадна. Това младо старче Фандорин заслужава аплодисменти. Както казват източните мъдреци — карма.