Борис Акунин - Турски гамбит

Д’Евре не отговори. Той внимателно гледаше титулярния съветник и сякаш изчакваше нещо.

— Появата на Али бей в Плевен е била необходима, за да изчисти от журналиста Д’Евре подозренията за онова злополучно интервю. Не се съмнявам, че Ануар е оползотворил тоя месец максимално: със сигурност се е договорил с Осман паша за бъдещите съвместни действия, създал си е сигурни свръзки. Впрочем нашето контраразузнаване не пречеше на кореспондентите да работят със собствени осведомители от обсадения град. При добро желание Ануар ефенди е могъл дори да прескочи до Константинопол, понеже комуникацията с Плевен още не е била прекъсната. Проста работа — стигаш до София, а оттам с влака за един ден си в Истанбул.

Третият щурм е особено опасен за Осман паша преди всичко с неочакваната атака на Михаил Дмитриевич. В тоя момент на Ануар му провървява, а на нас не. И то заради една фатална случайност — на път към щаба вашият адютант Зуров минава покрай кореспондентите и се провиква, че вие сте в Плевен. Ануар, естествено, отлично разбира и значението на това съобщение, и задачата, с която Зуров е изпратен при командването. Трябва да се спечели време, да се даде на Осман паша възможност да се прегрупира и да изтласка от Плевен Михаил Дмитриевич с малкия му отряд, преди да са дошли подкрепленията. И Ануар отново рискува, импровизира. Дръзко, виртуозно, талантливо. И както винаги безмилостно.

Когато журналистите научават за успешното настъпление на десния фланг и се надпреварват кой пръв ще стигне до телеграфния апарат, Ануар се втурва да преследва Зуров и Казанзаки. С прословутия си Еничар той ги настига без проблеми и виждайки, че мястото е безлюдно, застрелва и двамата. Очевидно в момента на убийството той препуска между Зуров и Казанзаки, като ротмистъра е от дясната му страна, а жандармът от лявата. Ануар стреля в лявото слепоочие на хусаря — от упор, а в следващия миг пръсва челото на подполковника, който се е обърнал да види кой стреля. Всичко отнема не повече от секунда. Наоколо се придвижват войски, но конниците препускат из дола, никой не ги вижда, а в разгара на канонадата два пистолетни изстрела едва ли могат да привлекат нечие внимание. Убиецът оставя трупа на Зуров където е паднал, но забива в гърба му кинжала на жандарма. Тоест първо го е застрелял, а после е пронизал мъртвеца с острието, а не обратното, както си помислихме ние тогава. Целта е ясна, да се хвърли подозрението върху Казанзаки. Пак от тия съображения Ануар премества тялото на подполковника в близките храсти и инсценира самоубийство.

— Ами писмото? — припомни си Варя. — Дето го беше писал тоя, как беше… Палавничето?

— Великолепен ход — призна Фандорин. — Очевидно турското разузнаване е било уведомено за противоестествените наклонности на Казанзаки още от времето, когато е служил в Тифлис. Предполагам, че Ануар внимателно е наблюдаван подполковника, без да изключва възможността в един момент да си послужи с изнудване. Но събитията се развиват другояче и ценната информация се използва, за да ни насочи по фалшива следа. Ануар просто взима чист лист хартия и набързо нахвърля онова карикатурно хомосексуално послание. Тук обаче малко се престарава, и писмото още тогава ми се стори подозрително. На първо място не е за вярване, че грузински княз ще пише на руски толкова неграмотно — нали е завършил поне гимназия. И второ, може би си спомняте, че попитах Лаврентий Аркадиевич за плика и се разбра, че писмото е намерено в джоба на покойника без плик. Тогава не е ясно как е могло да се запази толкова чисто. Казанзаки трябва да го е носил у себе си повече от година!

— Всичко това е прекрасно — не издържа Мизинов. — Вие вече за втори път през последното денонощие ми излагате вашите съображения, но аз пак искам да ви попитам: защо го криехте? Защо не споделихте подозренията си по-рано?

— Когато опровергаваш една версия, трябва да посочиш друга, а тя все ми се изплъзваше — отговори Ераст Петрович. — Опонентът използваше прекалено разнообразни похвати. Срам ме е да си призная, но за известно време главният заподозрян в очите ми беше господин Перепьолкин.

— Кой, Еремей ли? — потресеният Соболев само разпери ръце. — Не знам, господа, за мен това е вече параноя.

Самият Перепьолкин примигва няколко пъти и нервно разкопча стегнатата си яка.

— Да, глупаво изглежда — съгласи се Фандорин. — Но господин подполковникът вечно ни се въртеше в краката. Дори самата му поява изглеждаше подозрително: пленен, после освободен сякаш с вълшебство, стрелят в главата му от упор, но остава жив. Башибозуците обикновено са по-точни. Пък и историята с шифровчика — именно Перепьолкин предава телеграмата със заповедта Криденер да завземе Никопол. А кой подкокороса доверчивия журналист Д’Евре да се промъкне при турците в Плевен? Ами тайнствената буква Ј? По примера на Зуров мнозина наричаха Еремей Йонович „Жером“. Това от една страна. А от друга — ще се съгласите, че прикритието на Ануар ефенди просто е идеално. Аз можех да си правя колкото искам логически умозаключения, но достатъчно бе да хвърля само един поглед на Шарл Д’Евре и аргументите ставаха на пух и прах. Само погледнете тоя човек — посочи журналиста Фандорин. Всички се обърнаха към Д’Евре, а той се поклони с преувеличена скромност. — В състояние ли сте да повярвате, че тоя чаровен, остроумен стопроцентов европеец и коварният, жесток шеф на турските тайни служби са едно и също лице?