Борис Акунин - Турски гамбит

— В никакъв случай! — заяви Соболев. — Аз и сега не го вярвам!

Ераст Петрович кимна със задоволство.

— Стигаме до историята с Маклафлин и несполучилия пробив. Тук всичко е било съвсем просто и без никакъв риск. Не е било никак трудно да се подхвърли „сензационната“ новина на доверчивия Шеймъс. Информаторът, когото той толкова старателно криеше от нас и с който толкова се гордееше, със сигурност е работил за вас, ефенди.

Варя потрепери, толкова я засегна това обръщение, адресирано към Шарл. Не, нещо тук не е така. Какъв „ефенди“ е той?!

— Вие използвахте ловко доверчивостта на Маклафлин, а също и неговата суетност. Той толкова завиждаше на блестящия Шарл Д’Евре, толкова мечтаеше да го изпревари. До тоя момент успяваше да го прави само на шах, при това не винаги, и изведнъж такъв фантастичен късмет! Exclusive information from most reliable sources 72! И то каква information! Всеки репортер е готов да продаде душата си на дявола за подобни сведения. Ако Маклафлин не беше срещнал по пътя си Варвара Андреевна и не се беше изпуснал… Осман щеше да помете гренадирския корпус и да се оттегли към Шипка. Ситуацията на фронта щеше да стане патова.

— Но щом Маклафлин не е шпионин, къде се е дянал? — попита Варя.

— Нали си спомняте разказа на Ганецки как башибозукът връхлетял неговия щаб и достопочтеният генерал едва отървал кожата? Предполагам, че диверсантите не са търсели Ганецки, а Маклафлин. Необходимо е било той да бъде отстранен. И той изчезва. Без следа. По всяка вероятност измаменият и оклеветен ирландец лежи на дъното на река Вит с камък на врата. А може би башибозуците, следвайки милите си навици, са го насекли на парчета.

Варя потрепери, като си спомни с какъв апетит кореспондентът похапваше пирожки със сладко по време на последната им среща. А са му оставали да живее два-три часа…

— Не ви ли беше жал за клетия Маклафлин? — поинтересува се Фандорин, но Д’Евре (възможно ли беше това наистина да е Ануар ефенди?) с изящен жест го подкани да продължава и пак скри ръце зад гърба си.

Варя си спомни, че според психологическата наука ръцете, скрити зад гърба, показват потайност и нежелание да се каже истината. Дали е възможно? Тя се приближи до кореспондента, внимателно се загледа в лицето му, опитвайки се да открие в познатите й черти нещо чуждо, нещо страшно. Лицето му обаче си беше същото, може би малко по-бледо. Той дори не погледна към Варя.

— Пробивът се провали, но вие пак излязохте сух от водата. Много бързах да стигна от Париж до театъра на бойните действия. Знаех вече със сигурност, че сте били вие и отлично си давах сметка колко сте опасен.

— Можехте да пратите телеграма — промърмори Мизинов.

— Каква точно, ваше високопревъзходителство? „Журналистът Д’Евре е Ануар ефенди“? Щяхте да си помислите, че Фандорин се е побъркал. Спомнете си само колко дълго се наложи да ви представям доказателствата — все не желаехте да изоставите версията за английските интриги. А пък генерал Соболев, както виждате, дори и сега, след толкова дълги разяснения, пак не е убеден.

Соболев упорито поклати глава:

— Ще ви изслушаме докрай, Фандорин, а след това ще дадем думата на Шарл. Съдебното разследване не може да се състои само от речта на прокурора.

— Merci, Michel — мимолетна усмивка се плъзна през лицето на Д’Евре. — Comme dit l’autre, a friend in need is a friend indeed 73. Един въпрос към monsieur procureur 74. Откъде изобщо ви хгумна да ме подозигате? Au commencement 75? Бъдете добъг да задоволите любопитството ми.

— Че как? — учуди се Ераст Петрович. — Толкова сте непредпазлив. Бива ли чак толкова перчене и подценяване на противника! Достатъчно ми беше да зърна вашия подпис в „Ревю паризиен“ — d’Hevrais, и веднага си спомних, че главният ни опонент Ануар ефенди според някои сведения е роден в босненското селце Хевраис. D’Hevrais, „Хавраиски“ — ще се съгласите, че това е прекалено прозрачен псевдоним. Разбира се, можеше да се дължи и на случайно съвпадение, но така или иначе, изглеждаше подозрително. Вероятно в началото на вашата журналистическа дейност не сте предполагали, че маската на кореспондент може да ви потрябва за съвсем други акции. Сигурен съм, че сте започнали да сътрудничите на парижкия вестник от съвсем невинни съображения: да дадете изказ на изключителните си литературни заложби, а пътьом сте насаждали сред европейците интерес към проблемите на турската империя и по-специално към фигурата на великия реформатор Митхад паша. И сте се справили с тая задача много добре. Името на мъдрия Митхад фигурира във вашите публикации най-малко петдесет пъти. Може да се твърди, че тъкмо вие направихте от пашата популярна и уважавана личност в цяла Европа и главно във Франция, където той живее в момента.