Борис Акунин: Турски гамбит

— Какво, какво казват? — не разбра Варя.

— Ето, виждате ли, мадмоазел Барбара, вие сте образована, интелигентна дама, а не знаете толкова елементарни неща — каза с укор странният й събеседник. — „Карма“ е едно от основните понятия в индийската и будистката философия. Нещо като християнската съдба, но е много по-интересно. Бедата на Запада е, че се отнася с пренебрежение към мъдростта на Изтока. А Изтокът е много по-древен, по-благоразумен и по-сложен. Моята Турция е разположена на кръстопътя между Запада и Изтока, тая страна би могла да има велико бъдеще.

— Хайде без лекции — прекъсна разсъжденията му Варя. — Какво възнамерявате да правите?

— Как какво? — учуди се Ануар. — Естествено, да чакам да стане седем и половина. Първоначалният план се провали, но анадолските стрелци тъй или иначе ще пристигнат. Ще започне битка. Ако победят нашите гвардейци — а на тяхна страна са и численото превъзходство, и по-добрата подготовка, и факторът внезапност, — спасен съм. Ако пък хората на Соболев издържат… Но да не гадаем отнапред. Апропо — той сериозно погледна Варя в очите. — Познавам вашата решимост, но не си и помисляйте да предупредите вашите приятели за нападението. Ха сте отворили уста да извикате, ха съм се принудил да ви я запуша. И ще го направя въпреки уважението и симпатията, които изпитвам към вас.

С тия думи той развърза вратовръзката си, нави я на плътно кълбо и го сложи в джоба си.

— Да запушвате уста на дама? — усмихна се накриво Варя. — Повече ми харесвахте като французин.

— Уверявам ви, че на мое място френски шпионин щеше да направи абсолютно същото, ако от действията му зависеха толкова много неща. Свикнал съм да не жаля собствения си живот и много пъти съм го залагал в интерес на делото. Това ми дава правото да не жаля чуждия живот. Играта, мадмоазел Барбара, е с равни права. И е жестока, но пък и целият живот е жестоко нещо. Да не мислите, че не ми е било жал за храбреца Зуров или за добряка Маклафлин? Жал ми беше, и още как, но има ценности, които стоят над сантиментите.

— Какви са тия ваши ценности? — възкликна Варя. — Разяснете ми, господин интригант, кои са тия толкова високи идеи, дето ти дават право да убиеш човек, който се отнася с теб като с приятел?

— Отлична тема за беседа — Ануар придърпа един стол. — Седнете, мадмоазел Барбара, все някак трябва да убием времето. И не ме гледайте толкова лошо. Не съм някакво чудовище, просто съм враг на вашата страна. Не бих искал да ме смятате за такъв бездушен звяр, какъвто ме обрисува свръхестествено проницателният господин Фандорин. Ето кого трябваше да обезвредя овреме… Да, аз съм убиец. Но тук всички сме убийци — и вашият Фандорин, и покойният Зуров, и Мизинов. А Соболев пък е суперубиец, той направо се къпе в кръв. В нашите мъжки забавления има само две възможни роли: или си убиец, или си убит. Не си правете илюзии, мадмоазел, живеем в джунгла. Постарайте се да гледате на мен без предубеждение, да забравите, че вие сте рускиня, а аз — турчин. Аз съм човек, който е избрал много труден път в живота. Плюс това — човек, на когото не сте безразлична. Дори съм мъничко влюбен във вас.

Варя, наскърбена от думата „мъничко“, се намръщи:

— Безкрайно съм ви признателна.

— Ето на, изразих се несполучливо — разпери ръце Ануар. — Не мога да си позволя сериозно влюбване, за мен това би било непозволен разкош и твърде опасно удоволствие. Да го забравим. По-добре да ви отговоря на въпроса. Да измамиш или да убиеш приятел — това е тежко изпитание, но понякога се налага. И на мен ми се е налагало… — Крайчето на устата му потрепна. — Но щом веднъж си се подчинил на велика цел, се налага да жертваш личните си привързаности. Какво да обяснявам! Сигурен съм, че вие като напредничава млада дама горещо одобрявате революционните идеи. Нали така? А виждам, че вашите руски революционери вече започнаха да гърмят. И скоро това ще прерасне в истинска тайна война — повярвайте ми, говоря като професионалист. Идеалистически настроени младежи и девойки ще започнат да взривяват дворци, влакове, карети. А пък там, освен министъра реакционер или губернатора злодей със сигурност ще има и невинни хора — роднини, помощници, слуги. Но какво да се прави, заради идеята си струва. Само почакайте и ще видите. Вашите идеалисти ще почнат да се предрешават, да шпионират, да лъжат, да избиват отстъпниците — и всичко това в името на идеята.

— А каква е вашата идея? — рязко го прекъсна Варя.

— С удоволствие ще ви разкажа — Ануар подпря лакти на рафта, където бяха натъпканите с пари чували. — Аз виждам спасението не в революцията, а в еволюцията. Само че еволюцията трябва да се насочва по правилния път, трябва да й се помага. Нашият деветнайсети век решава съдбините на човечеството, дълбоко съм убеден в това. Трябва да се помогне на силите на разума и търпимостта да удържат победа, в противен случай планетата в най-скоро време я очакват тежки и никому ненужни сътресения.