Борис Акунин - Турски гамбит

Варя трепна, спомняйки си как Д’Евре разказваше за безкрайно обичания си баща, който живее във Франция. Нима всичко ще се окаже истина? Тя с ужас изгледа кореспондента. Той си оставаше все тъй хладнокръвен, но усмивката му се стори на Варя малко изкуствена.

— Между нас казано, не ми се вярва, че сте предали Митхад паша — продължи титулярният съветник. — Тук се води някаква тънка игра. Сега, след поражението на Турция, той ще се завърне, окичен с лаврите на страдалец, и отново ще оглави правителството. От европейска гледна точка той е просто идеалната фигура. В Париж направо го носят на ръце — Фандорин разтърка с пръсти слепоочието си и Варя внезапно забеляза колко блед и уморен изглежда. — Аз много бързах да се върна, но тристате километра от София до Харманли ми отнеха повече време, отколкото хилядата и петстотин от Париж до София. Тиловите пътища са нещо неописуемо. Слава Богу, стигнахме навреме с Лаврентий Аркадиевич. В момента, когато генерал Струков ни съобщи, че негово превъзходителство заедно с журналиста Д’Евре е тръгнал за Сан Стефано, проумях: ето, това е смъртоносният удар на Ануар ефенди. Неслучайно телеграфните жици са прерязани. Много се уплаших, Михаил Дмитриевич, че тоя човек ще се възползва от вашата дързост и честолюбие и ще ви склони да влезете в Константинопол.

— Че какво толкова ви е уплашило, господин прокурор? — иронично попита Соболев. — Да, руските воини щяха да навлязат в турската столица — какво толкова?

— Как какво? — хвана се за сърцето Мизинов. — Да не сте полудели! Това щеше да е краят на всичко!

— На кое „всичко“? — сви рамене Ахил, но Варя забеляза безпокойството в очите му.

— На нашата армия, на нашите завоевания, на Русия! — застрашително произнесе шефът на жандармите. — Посланикът ни в Англия граф Шувалов е пратил шифровано донесение. Той е чел със собствените си очи секретен меморандум на сейнтджеймския кабинет. Съгласно тайното споразумение между Британия и Австро-Унгария, ако един-единствен руски войник се появи по улиците на Константинопол, броненосната ескадра на адмирал Хорнби незабавно открива огън, а австро-унгарската армия пресича сръбската и руската граници. Такива ми ти работи, Михаил Дмитриевич. Очаквал ние разгром, много по-страшен от кримския. Страната е изтощена от плевенската епопея, в Черно море няма флота, хазната е празна. Щеше да настъпи пълна катастрофа.

Соболев мълчеше, объркан.

— Но ваше превъзходителство прояви достатъчно мъдрост и самообладание да не продължи по-нататък от Сан Стефано — натъртено каза Фандорин. — Значи всъщност не се е налагало двамата с Лаврентий Аркадиевич да бързаме толкова.

Варя видя как лицето на Белия генерал почервеня. Соболев се прокашля и важно кимна, разглеждайки с интерес мраморния под.

За зла беда тъкмо в тоя момент през вратата се провря хорунжият Гукмасов. Той огледа с неприязън сините мундири и ревна:

— Разрешете да доложа, ваше превъзходителство!

На Варя й дожаля за клетия Ахил и тя се извърна, а дебелокожият хорунжи все тъй гороломно израпортува:

— Часът е точно шест! Батальонът е строен по ваша заповед! Гюлнора е оседлана! Очакваме само ваше превъзходителство да ни поведе към Цариградските порти!

— Млък, дръвнико — измърмори героят с пурпурно лице. — По дяволите портите…

Обърканият Гукмасов, се измъкна заднишком през вратата. Но щом тя се затвори след него, се случи нещо неочаквано.

— Et maintenant, mesdames et messieurs, la parole est a la defence 76 — провъзгласи с пълно гърло Д’Евре.

Дясната му ръка изскочи иззад гърба. Ръката държеше пистолет. Пистолетът на два пъти изригна гръм и мълния.

Варя видя как мундирите на двамата жандарми едновременно цъфнаха от лявата страна на гърдите. Карабините с трясък се сгромолиха на пода, жандармите се свлякоха почти безшумно.

Ушите й кънтяха от изстрелите. Варя не успя нито да изпищи, нито да се уплаши — Д’Евре протегна лявата си ръка, здраво я сграбчи за лакътя, примъкна я към себе си и се прикри зад нея като зад щит.

Досущ нямата сцена от пиесата „Ревизор“, помисли си глупаво Варя: на вратата се е заковал някакъв едър жандарм. Ераст Петрович и Мизинов са протегнали ръце с револвери пред себе си. Лицето на генерала излъчва яд, на титулярния съветник — болка и мъка. Соболев е разперил ръце и замръзнал в тая поза. Митя Гридньов гледа със зяпнала уста и примигва с прекрасните си мигли. Ръката на Перепьолкин се е вдигнала да закопчае копчето на якичката и е останала там.