Борис Акунин: Турски гамбит

Нашият кореспондент, който втора седмица се намира в руската Дунавска армия, съобщава, че вчера, 1 юли (13 юли по европейски стил), император Александър обявил благодарност на победоносните си войски, които успешно форсираха Дунава и нахлуха в пределите на Османската империя. Във Височайшата заповед се казва, че врагът е напълно сломен и че най-късно до две седмици над „Света София“ в Константинопол ще бъде издигнат православният кръст. Настъпващата армия не среща почти никаква съпротива, ако не се броят епизодичните ужилвания на тъй наречените башибозуци („луди глави“) — полуразбойници-полупартизани, прочути с дивия си нрав и кръвожадна свирепост — по руските комуникации.

„Ревю паризиен“ (Париж)

Жената е твар слаба и ненадеждна, е казал Августин Блажени. Прав е мракобесникът и женомразецът, хиляди пъти е прав. Във всеки случай поне по отношение на персоната, която се казваше Варвара Суворова.

Всичко беше започнало като весело приключение, а какво излезе накрая. На ти сега, глупачко. Мама колко пъти ти е повтаряла, че с твоите фокуси рано или късно ще си строшиш главата и ето, тъкмо тъй стана. Ами татко — мъдрият татко, човекът с ангелско търпение — не ти ли каза и той, че твоят житейски път минава през три периода: дявол с рокля, наказание Божие и накрая — ненормална нихилистка. До тоя ден и час Варя се бе гордяла с горната дефиниция и дори си казваше, че не възнамерява да се задоволява с постигнатото, но ето че тая самонадеяност й изигра лоша шега.

Защо ли се съгласи да спират в кръчмата или как му викат тук на тоя долен вертеп? Ама нали каруцарят Митко, тоя подъл предател, взе да хленчи: „Да напоим конете, та да напоим конете.“ На ти сега коне. Господи, какво ли я чака…

Варя седеше в ъгъла на тъмната, мръсна барака до грубо скованата маса, обзета от смъртен ужас. Само веднъж досега бе изпитвала подобно мъчително и безнадеждно чувство — когато шестгодишна счупи любимата чаена чаша на баба си и в очакване на неизбежното възмездие се скри под дивана.

Да вземе да се помоли, ама нали прогресивните жени не се молят. А междувременно ситуацията изглеждаше съвсем безизходна.

Но наред. Пътят от Петербург до Букурещ мина на един дъх и дори комфортно, бързият влак (два първокласни вагона и десет платформи с оръдия) докара Варя до столицата на Княжество Румъния за три дни. Офицерите и военните чиновници, потеглили към театъра на бойните действия, само дето не се избиха за кафявите очи на късо подстриганата девойка, която пушеше папироси и по принцип не даваше да й целуват ръка. На всяка гара й се носеха букети и кошнички с ягоди. Букетите тя ги хвърляше през прозореца, защото букетите са пошлост и отживелица, а скоро взе да отказва и ягодите, от които започна да се изприщва. Пътуването беше весело и приятно, макар в умствено и идейно отношение кавалерите да бяха чисти инфузории. Вярно, един корнет 1 1 Звание в гвардейските кавалерийски части, отговаря на поручик. — Б.пр. беше чел Ламартин, дори бе чувал за Шопенхауер, ухажваше я по-фино от останалите, но Варя най-приятелски му обясни, че отива при годеника си, след което държанието му стана безукорно. А си го биваше корнета, приличаше на Лермонтов. Както и да е, да е жив и здрав.

Вторият етап от пътешествието също мина по мед и масло. От Букурещ до Турну Мъгуреле имаше дилижанс. Вярно, здравата я раздруса и се нагълта с прах, затова пък целта беше вече на две крачки — според слуховете главната квартира на Дунавската армия се разполагаше на отсрещния бряг, край село Царевци.

Предстоеше да осъществи последната, най-отговорната част от разработения още в Петербург План (мислено Варя го наричаше тъкмо така — План, с главно „П“). Снощи бе прекосила Дунава с лодка малко над Зимница, където само преди две седмици героичната 14-а дивизия на генерал Драгомиров бе форсирала непреодолимата водна преграда. Оттук насетне започваше зоната на бойните действия и малко да се заплеснеш — край, казашки дозори, които непрекъснато шареха по пътищата, моментално ще те спипат и докато се усетиш, ще те натирят обратно в Букурещ. Изобретателната Варя обаче беше предвидила всичко това и бе взела съответните мерки.

За късмет в българското село, разположено на южния бряг на Дунава, имаше ханче. И пак късмет — ханджията поназнайваше руски и обеща само за пет рубли да й намери сигурен водач. А Варя си купи едни широки шаячни гащи, викаха им потури, риза, цървули, елек, някакъв идиотски калпак, преоблече се, и европейската госпожица моментално се превърна в слабичък български момчурляк. Който не би трябвало да буди подозрения у дозорите. Но за всеки случай нарочно се спазари за по-обиколен път, че да не срещат военни колони и да влязат в Царевци не от север, а от юг. Там, в главната квартира на армията, беше Петя Яблоков, Вариният… впрочем не много ясно какъв. Годеник? Приятел? Мъж? Да го наречем така: бивш мъж и бъдещ годеник. И приятел, разбира се.