Борис Акунин - Турски гамбит

— Нагласявате фактите в своя полза! — сърдито го прекъсна Соболев. — Шарл е пътешествал из целия Ориент. Писал е от най-различни места, които вие не споменавате, защото излизат извън рамките на вашата хипотеза. Например през 73-та той бе с мен в Хива. Заедно умирахме от жажда, заедно се стапяхме от жегата. И наоколо нямаше и помен от Митхад, господин следователю!

— А откъде пристигна в Средна Азия? — попита Фандорин генерала.

— Мисля, че от Иран.

— Предполагам, че не е било Иран, а Ирак. В края на 1873 година вестникът помества неговите лирични етюди за Елада. Откъде ли изведнъж се е взела Елада? Ами оттам, че патронът на нашия Ануар ефенди е преместен междувременно в Солун. Апропо, Варвара Андреевна, спомняте ли си оная прекрасна статия за старите ботуши?

Варя кимна, гледайки Фандорин като омагьосана. Той явно дрънкаше някакви абсолютни измишльотини, но колко уверено, колко красиво, колко властно го правеше! Дори бе престанал да заеква.

— Там се споменава едно корабокрушение, станало през ноември 1873 г. в Термаическия залив. Между другото, на бреговете на тоя залив е разположен град Солун. Пак от същата статия става ясно, че през 1867 година авторът се е намирал в София, а през 1871 година — в Междуречието, понеже тъкмо тогава арабски номади изколват британската археологическа експедиция на сър Андрю Уейърд. След „Старите ботуши“ започнах сериозно да подозирам мосю Д’Евре, но той все успяваше да ме обърка с ловките си маньоври… А сега — Фандорин прибра револвера в джоба си и се обърна към Мизинов — нека пресметнем щетите, които сме претърпели от дейността на господин Ануар. Мосю Д’Евре се присъединява към корпуса военни кореспонденти към края на юни миналата година. Това е периодът на победоносното настъпление на нашата армия. Дунавът е форсиран, турската армия е деморализирана, пътят към София, а оттам и към Константинопол е открит. Отрядът на генерал Гурко вече е завзел Шипченския проход, ключа от големия Балкан. Практически войната вече е спечелена. Но какво става в следващия момент? Едно фатално объркване с шифрограмите — и нашата армия превзема никому ненужния Никопол, а междувременно корпусът на Осман паша безпрепятствено влиза в опразнения Плевен, с което спира цялото ни настъпление. Да си припомним обстоятелствата около тая загадъчна история. Шифровчикът Яблоков извършва тежко провинение, оставяйки на масата секретна депеша. Защо Яблоков постъпва така? Защото е развълнуван от вестта за неочакваното пристигане на годеницата му, госпожа Суворова.

Всички погледи се обърнаха към Варя и тя се почувства като веществено доказателство.

— А кой съобщава на Яблоков за пристигането й? Журналистът Д’Евре. Когато обезумелият от радост шифровчик хуква навън, остава само да се препише шифрограмата като се смени „Плевен“ с „Никопол“. Нашият армейски шифър, меко казано, не е сложен. А Д’Евре знае за предстоящата операция на руската армия от самия мен, понеже в негово присъствие разказах за Осман паша. Спомняте ли си първата ни среща, Михаил Дмитриевич?

Соболев мрачно кимна.

— Да си припомним по-нататък историята с митичния Али бей, с когото Д’Евре бил направил интервю. Това „интервю“ ни струваше две хиляди убити и от тоя момент нататък руската армия заседна при Плевен за дълго и не на шега. Рискован ход — Ануар неминуемо си навлича подозрения, но друг изход няма. Защото в края на краищата руснаците могат просто да блокират Осман паша в Плевен, а основните сили да продължат на юг. Но разгромът на първия щурм създава у нашето командване преувеличена представа за опасността, която представлява Плевен, и армията се развръща с цялата си мощ срещу малкото българско градче.

— Ама чакайте, Ераст Петрович, нали Али бей е действително лице! — сепна се Варя. — Нашите съгледвачи го бяха виждали в Плевен!

— Ще се върнем към това малко по-късно. Сега да си припомним обстоятелствата около втората атака на Плевен, когато отдадохме провала на предателството на румънския полковник Лукан, разкрил нашата диспозиция на турците. Прав бяхте, Лаврентий Аркадиевич, „Ј“-то в тефтерчето на Лукан наистина е било „журналист“, само че не Маклафлин, а Д’Евре. Не му е било особено трудно да вербува празноглавия румънец — загубите на комар и прекомерните му амбиции превръщат полковника в лесна плячка. По-късно в Букурещ Д’Евре ловко се възползва от госпожа Суворова, за да се отърве от агента, който вече не му е нужен и дори започва да става опасен. Допускам освен това, че е възникнала необходимост от среща с Осман паша. Изгонването от армията — временно и с предварително планирана реабилитация — дава на Ануар такава възможност. Френският кореспондент отсъства един месец. И тъкмо по това време нашето разузнаване донася, че турският командващ има някакъв тайнствен съветник Али бей. Въпросният Али бей нарочно се мярка на публични места и демонстрира забележителната си брада. Трябва доста да сте ни се присмивали, господин шпионино.