Борис Акунин - Турски гамбит

Генералът набързо огледа осветения с газени фенери център на градчето. Малко по-нататък почваха някакви криви сокаци, заплетени в тъмен лабиринт, където не бе много разумно да си пъхаш носа. Соболев избра за резиденция и база за отбрана (при евентуални неприятности) масивната сграда на филиала на Османо-Османската банка. Едната рота се разположи непосредствено около сградата и вътре в нея, втората остана на гарата, третата се пръсна да охранява околните улици. Влакът незабавно потегли обратно да докара подкрепления.

Не можаха да докладват по телеграфа на главнокомандващия за превземането на Сан Стефано — линията мълчеше. Изглежда, турците се бяха постарали.

— Вторият батальон ще пристигне най-късно по обяд — каза Соболев. — Дотогава не се предвижда нищо интересно. Ще се наслаждаваме на светлините на Цариград и ще убиваме времето в приятни беседи.

Разположиха временния щаб на третия етаж в директорския кабинет. На първо място през прозореца наистина се виждаха светлинките на турската столица, и второ, в кабинета имаше стоманена врата към банковия трезор. По чугунените рафтове бяха наредени чувалчета, запечатани с восък. Д’Евре прочете арабските заврънкулки и каза, че във всеки чувал има по сто хиляди лири.

— А разправят, че Турция била банкрутирала — учуди се Митя. — Та тук има милиони!

— Тъкмо затова ще се разположим в тоя кабинет — реши Соболев. — Веднъж вече ме обвиниха, че съм присвоил ханската хазна. Стига ми толкова.

Вратата към трезора остана притворена и повече никой не споменаваше за милионите. Донесоха от гарата телеграфен апарат, сложиха го в приемната, жицата опънаха направо през площада. На всеки петнайсет минути Варя се опитваше да се свърже поне с Одрин, но апаратът не даваше признаци на живот.

Пристигна делегация от местни търговци и духовни лица с молба да не се разграбвали домовете и да не се осквернявали джамиите, ами да приемели контрибуция от около петдесетина хиляди, щото бедните граждани трудно щели да съберат повече. Когато обаче водачът на делегацията — дебел турчин с орлов нос, сюртук и фес, разбра, че пред него е самият легендарен Ак паша, сумата моментално бе удвоена.

Соболев успокои туземците като им обясни, че не е упълномощаван да взема контрибуции. Гърбоносият стрелна с поглед отключената врата на трезора и притвори очи с разбиране:

— Ясно, ефенди. Какво са сто хиляди лири за такъв голям човек.

Вестите тук се разнасяха бързо. Не бяха минали и два часа от посещението на санстефанската делегация, а Ак паша вече го чакаше друга делегация, на гръцки търговци от самия Константинопол. Те не предлагаха контрибуции, но бяха донесли сладкиши и вино „за доблестните християнски войни“. Обясняваха, че в града живеят много православни и молеха да не се стреля с топове, а ако се наложи да се стреля, да не е по Пера, а по Галата, а още по-добре — по арменската и еврейската махали. Опитаха се да поднесат на Соболев златна сабя със скъпоценни инкрустации, но ги натириха и те май си тръгнаха успокоени.

— Цариград! — каза развълнуван Соболев, гледайки през прозореца преливащия в светлини велик град. — Вечната, недостижима мечта на руските монарси. Тук е коренът на нашата вяра и цивилизация. Тук е ключът към цялото Средиземноморие. Толкова е близо! Само протегни ръка и е твое. Пак ли ще си тръгнем с пръст в устата?

— Не е възможно, ваше превъзходителство! — възкликна Гридньов. — Негово величество не би допуснал!

— Ех, Митя. Тиловите ни умници, корчаковци и гнатиевци сигурно вече се пазарят, вече въртят опашки пред англичаните. Не им стиска да приберат онова, което й се полага на Русия от незапомнени времена, ще видиш, че няма да им стигне барутът! През 29-та година Дибич 69спря в Одрин, сега ние стигнахме до Сан Стефано. Ама очи пълни, ръце празни. Аз виждам една велика, силна Русия, обединила славянските земи от Архангелск до Цариград и от Триест до Владивосток! Чак тогава ще е изпълнена историческата мисия на династията Романови и те, най-сетне, ще могат да минат от вечните войни към благоустройството на многострадалната си държава. Отстъпим ли сега — пак ще се наложи синовете и внуците ни да проливат своя и чужда кръв, устремени към стените на Цариград. Това е кръстният път, предопределен на православния руски народ!

— Мога да си представя какво става в Константинопол — разсеяно каза Д’Евре, също загледан през прозореца. — Ак паша е в Сан Стефано! Дворецът е обзет от паника, евакуират харема, евнусите с дебелите задници търчат насам-натам. Интересно, дали Абдул Хамид вече се е прехвърлил на азиатския бряг, или още не е? На никого не би му хрумнало, че сте пристигнал тук само с един батальон, Мишел. Ако беше на покер, блъфът щеше да е отличен — пълна гаранция, че противникът ще пасува.