Борис Акунин - Турски гамбит

Впрочем, Варя не забеляза у съседите си по маса нищо чак толкова варварско, ако не броим преувеличената галантност и твърде гръмките гласове. Бяха я настанили на най-почетното място, от дясната страна на Соболев. От другата й страна седеше Д’Евре.

След като отпи от шампанското и дойде малко на себе си, тя попита:

— Мишел, а какъв е оня влак там? Вече не помня кога за последен път съм виждала влак да стои на релсите, а не да е прекатурен в дерето.

— Ама вие нищо ли не знаете? — извика един млад полковник, седнал на края на масата. — Войната свърши! Днес пристигнаха парламентьори от Константинопол! С влак, като в мирно време!

— Че колко са тия парламентьори? — зачуди се Варя. — Цял влак хора?

— Не, Варенка — поясни Соболев. — Парламентьорите са само двама. Но турците са толкова наплашени от падането на Одрин, че за да не губят нито миг, просто са прикачили щабния вагон на обикновена композиция. Без пътници, естествено.

— А къде са самите парламентьори?

— Препратих ги на великия княз с каляска. Защото по-нататък коловозът е разрушен.

— Ах, от сто години не съм се возила с влак — въздъхна тя замечтана. — Да се облегнеш на меката възглавница, да отвориш книжка, да пиеш горещ чай… Телеграфните стълбове прелитат зад прозореца, колелата тракат…

— Бих ви повозил — каза Соболев, — но маршрутът ни е ограничен. Оттук има път само до Константинопол.

— Господа, господа! — възкликна Д’Евре. — Пгевъзходна идея! La guerre est en fait fini 64, турците не стрелят! А локомотивът, между дгугото, е закичен с турското знаме! Защо да не се разходим до Сан Стефано и обратно? Aller et retour 65, какво ще кажете, Мишел? — той изцяло премина на френски, като се палеше все повече и повече. — Мадмоазел Барбара ще се повози в първокласен вагон, аз ще напиша разкошен репортаж, някой от щабните офицери пък ще разгледа турския тил. Бога ми, Мишел, всичко ще мине по мед и масло! До Сан Стефано и обратно! И през ум няма да им мине! Пък и да им мине, няма да посмеят да стрелят — нали техните парламентьори са при вас! Мишел, от Сан Стефано светлините на Константинопол се виждат като на длан! Там са извънградските къщи на турските везири! Ах, какъв шанс!

— Безотговорност и авантюризъм — отсече подполковник Перепьолкин. — Надявам се, Михаил Дмитриевич, че ще проявите достатъчно благоразумие да не се поддадете на съблазънта.

Колко неприятен човек е тоя Еремей Перепьолкин, истински сухар. Откровено казано, през тия няколко месеца Варя бе започнала да се отнася към него доста неприязнено, макар и да вярваше на приказките за усърдието и уж ненадминатите делови качества на соболевия началник-щаб. Че как няма да е усърден! За няма и половин година да скочиш от капитан направо на подполковник — шега ли е! Отгоре на всичко и „Свети Георги“, че и аненска сабя 66му падна като от небето за получена в боя рана. И всичко това благодарение на Мишел. А погледът му е враждебен, сякаш че Варя му е откраднала нещо. Впрочем работата е ясна, ревнува човекът, иска великият Ахил да принадлежи само на него. Интересно, дали пък Еремей Йонович не си пада по оная, казанзакиевата тънка част? Веднъж тя си бе позволила ехиден намек на тая тема пред Мишел и онзи така прихна, че чак се задави от смях.

Но, колкото да й бе неприятен, тоя път Перепьолкин беше съвсем прав. „Превъзходната идея“ на Шарл се стори на Варя пълна дивотия. Впрочем безумният проект срещна пълна подкрепа сред пируващите: един казашки полковник дори потупа французина по гърба и го нарече „луда глава“. Соболев се усмихваше, но засега си мълчеше.

— Разрешете на мен, Михаил Дмитриевич — обади се напет кавалерийски генерал (името му май беше Струков). — Ще кача моите казаци по вагоните, да видим добре ли вози тая пущина! Може пък и някой паша да пипнем. Че какво толкова, имаме пълното право! Още не сме получили заповед за прекратяване на военните действия.

Соболев хвърли поглед на Варя и тя забеляза, че в очите му заигра някакъв особен блясък.

— А, не, Струков. На вас ви стига Одрин — Ахил се подсмихна хищно и повиши глас — Слушай моята заповед, господа! — В чакалнята тутакси се възцари пълна тишина. — Пренасям командния си пункт в Сан Стефано! Трети егерски батальон — по вагоните. Ако ще да се наблъскат като сардели, но да се качат до последния човек. Аз ще пътувам с щабния вагон. Като ни остави, влакът незабавно се връща в Одрин за подкрепления и ще курсира по маршрута непрестанно. До сутринта искам да имам пълен полк. Вашата задача Струков, е да пристигнете там с кавалерията си най-късно утре вечер. Засега ми стига един батальон. Според разузнавателните донесения пред нас няма боеспособни турски войски — само султанската гвардия в самия Константинопол, но нейната задача е да пази Абдул Хамид.