Борис Акунин - Турски гамбит

— Няма къде да мърда — с увереност обеща генералът. — Разглеждах и тоя вариант. Затова водя тук Ераст Фандорин. Не смея без височайше одобрение да изпращам хора за толкова тънка работа. Твърде много е заложено на тая карта. Фандорин е находчив, решителен, начинът му на мислене е оригинален, най-важното — вече е бил в Лондон с тайна, свръхсложна задача и се справи блестящо. Знае езика. Лично се познава с Маклафлин. Ако се наложи, ще го отвлече. Ако не може да се отвлече — ще се разбере с него. Ако не става с разбиране — ще помогне на Шувалов да организира един хубав скандал. Възможно е и като непосредствен очевидец да даде показания срещу Маклафлин. Притежава изключителен дар слово.

— А кой е Шувалов? — прошепна Варя.

— Нашият посланик — разсеяно отвърна титулярният съветник, който мислеше за нещо свое и май не даваше особено ухо на приказките на генерала.

— Е, Фандорин, ще се справиш ли? — попита императорът. — Ще идеш ли до Лондон?

— Ще ида, ваше в-величество — каза Ераст Петрович. Колко му е да ида…

Самодържецът го изгледа изпитателно, доловил нещо недоизказано, но Фандорин не добави нищо повече.

— Добре, Мизинов, действай по двете направления — тегли чертата Александър. — Търси и в Константинопол, и в Лондон. Само не губи време, че не остана.

Когато излязоха в адютантското помещение, Варя попита генерала:

— Ами ако изобщо не намерим Маклафлин?

— Можете да се доверите на усета ми, скъпа моя — въздъхна генералът. — Непременно ще се срещнем пак с тоя джентълмен.

След капитулацията на Вейсел паша, след превземането на Пловдив и падането на древния Одрин, разтворил вчера порти пред казаците на Белия Генерал, съдбата на войната е решена окончателно и тая сутрин в разположението на доблестните ни войски пристигна влак с турски парламентьори. Влакът бе спрян в Одрин, а пашите откарани до щаба на главнокомандващия, разквартируван в градчето Харманли. След като се запознал с предварителните мирни условия, 76-годишният Намък паша, оглавяващ делегацията, възкликнал отчаян: „Votre armee est victorieuse, votre ambition est satisfait et la Turkie est detruite!“ 60

Можем само да добавим, че така е се пада на Турция.

„Петербургские ведомости“

Не успяха да се сбогуват като хората. Соболев грабна Варя още на стъпалата на „походния дворец“, омагьоса я с магнетизма на славата и успеха и я отмъкна към своя щаб да празнуват победата. Сколаса само да кимне на Ераст Петрович, а на сутринта него вече го нямаше в лагера. Ординарецът му Трифон каза: „Замина. Елате след месец“.

Но месецът се изниза, а титулярния съветник го нямаше и нямаше. Явно не беше лесно да се открие Маклафлин в Англия. Не че животът й бе станал скучен — тъкмо напротив. С напускането на плевенския лагер взе да става все по-увлекателно. Всеки ден ново пътуване, нови градове, нови умопомрачителни планински пейзажи и безкрайни тържества по повод на едва ли не всекидневните победи. Щабът на върховното командване се премести отвъд Балкана, отначало в Казанлък, а после още по на юг, в Харманли. Тук вече нямаше никаква зима. Дърветата се бяха раззеленили, сняг се виждаше само по планинските чукари.

Без Фандорин Варя нямаше никакви ангажименти. Все така се водеше към щаба, получи си заплатата и за декември, и за януари, плюс походните надбавки, плюс празничните за Коледа. Беше спестила доста пари, а нямаше за какво да ги харчи. Веднъж в София уж да си купи един много хубав меден светилник (същинска лампа на Аладин) — ама къде ти! Д’Евре и Гридньов само дето не се сбиха кой да й преподнесе тоя дребен подарък. Наложи се да отстъпи.

Да, като стана дума за Гридньов. Соболев бе възложил на осемнайсетгодишния момък да се грижи за Варя. Героят от Плевен и Шейново денонощно бе зает с бойни задачи, но не забравяше Варя. Пращаше й гигантски букети, когато се отбиваше в щаба, винаги я търсеше, канеше я на разни празненства (Новата година, например, я посрещаха два пъти — по западния стил и по руския). Но на ненаситния Мишел и това му беше малко. Той прати на нейно разположение един от адютантите си — „за помощ при пътуването и защита“. Отначало прапоршчикът се мусеше и гледаше като вълче новото си женско началство, но бързо се опитоми и май дори го изби на романтични чувства. Беше й смешно, но и ласкаеше самочувствието й. Гридньов беше грозноватичък (стратегът Соболев нямаше да й прати някой хубавец, нали), но симпатичен и всеотдаен като паленце. До него двайсет и две годишната Варя се чувстваше зряла и опитна жена.