Борис Акунин - Турски гамбит

— Ако позволите, ще тръгна от частното към общото. И така. Преди всичко съм длъжен да си призная вината. През цялото време, докато армията ни обсаждаше Плевен, срещу нас действаше хитър, жесток враг, когото моята служба не успя да разкрие навреме. Тъкмо поради интригите на тоя умело законспириран враг изгубихме толкова време и хора, а на 30-и ноември насмалко да се лишим и от плодовете на всичките ни многомесечни усилия.

При тия думи императорът направи кръстен знак:

— Господ опази Русия.

— След третия щурм ние — по-точно аз, доколкото това бяха мои изводи — допуснахме сериозна грешка. Решихме, че главният турски агент е бил жандармският подполковник, Казанзаки, с което предоставихме на истинския виновник пълна свобода на действие. Понастоящем е вън от съмнение, че от самото начало ни е саботирал британският поданик Маклафлин — несъмнено агент от висша категория, изключителен актьор, който дълго и обстойно се е подготвял за мисията си.

— Как изобщо тоя субект е стигнал до действащата армия? — недоволно попита императорът. — Или сте раздавали визи на всички кореспонденти без каквато и да било проверка?

— Естествено, правехме проверки, при това най-подробни — разпери ръце шефът на жандармите. — За всеки от чуждестранните журналисти изискахме от редакциите им списък на публикациите, съгласувахме с нашите посолства всеки от кореспондентите е известен, всеки е човек с име, не е демонстрирал враждебност по отношение на Русия. Особено пък Маклафлин. Нали това казвам, твърде сериозен господин, всичко е изпипвал. Успял е да завърже приятелски отношения с мнозина руски генерали и офицери още по време на средноазиатската кампания. А миналата година репортажите за турските зверства в България създадоха на Маклафлин реноме на приятел на славяните и искрен привърженик на Русия. А всъщност той през цялото това време е действал съгласно тайните инструкции на своето правителство, което, както е известно, се отнася към нашата политика на Изток с неприкрита враждебност.

До някое време дейността на Маклафлин е била ограничена до чисто шпионска. Разбира се, той е съобщавал в Плевен сведения за нашата армия, като за целта много добре е използвал свободата на придвижване, която непредпазливо предоставихме на чуждите журналисти. Да, мнозина от тях имаха контакти с обсадения град, които ние не контролирахме и нашите контраразузнавателни органи не проявиха никакви подозрения. Отсега нататък ще си направим съответните изводи. Вината тук пак е моя… Докато е можело, Маклафлин е действал чрез други хора. Ваше величество си спомня, разбира се, за инцидента с румънския полковник Лукан, в чието тефтерче фигурираше тайнствения Ј. Тогава необмислено реших, че става дума за жандарма Казанзаки. Уви, сбъркал съм. Ј е означавало „журналист“, тоест, ставало е дума за същия британец.

Когато обаче при третия щурм съдбата на Плевен и на цялата война увисва на косъм, Маклафлин преминава към пряка диверсия. Сигурен съм, че не е действал на своя глава, а е имал инструкции от началството си за всякакви ситуации. Съжалявам, че от самото начало не установих негласно наблюдение върху британския дипломатически агент полковник Уелсли. Вече имах възможността да докладвам на ваше величество за антируските ходове на тоя господин, за когото турските интереси явно доминират над нашите.

Сега да възстановим събитията от 30-и август. Действайки по собствена инициатива, генерал Соболев разкъсва турската отбрана и достига южните покрайнини на Плевен. Можеше да се очаква, тъй като предупреден от своя агент относно плановете за нашето настъпление, Осман е концентрирал силите си в центъра. Ударът на Соболев го изненадва. Но и нашето командване не научава навреме за това, а Соболев не разполага с достатъчно сили, за да продължи напред. Маклафлин заедно с останалите журналисти и чуждестранни наблюдатели, сред които за отбелязване е присъствието на полковник Уелсли, случайно се озовава в най-ключовата точка на нашия фронт — между центъра и левия фланг. В шест часа граф Зуров, адютантът на Соболев, успява да си пробие път през турските засади. Минавайки край журналистите, които познава добре, той се провиква за успехите на своя отряд. Какво се случва нататък? Всички кореспонденти се устремяват към тила, за да съобщят телеграфически час по-скоро, че руската армия побеждава. Всички — освен Маклафлин. Суворова го среща около половин час по-късно — той е сам, опръскан е с кал и незнайно защо минава през храсталака. Безспорно журналистът е имал и време, и възможност да настигне вестоносеца и да го убие, а заедно с него и подполковник Казанзаки, който за свое нещастие е тръгнал след Зуров. И двамата много добре се познават с Маклафлин и по никакъв начин не са очаквали от него вероломство. Не е било никак сложно да се инсценира самоубийството на подполковника — замъкнал е тялото в храстите, стрелял е два пъти във въздуха с пистолета на жандарма, и това е. И аз се хванах на тая въдица.