Борис Акунин - Турски гамбит

Мизинов сломен обори глава, но императорът си спести поредния упрек, затова той продължи:

— Колкото до последния пробив — тук Маклафлин е съгласувал действията си с турското командване. Той, можем да кажем, е бил козът на Осман. Сметката им е проста и вярна: Ганецки е заслужил генерал, но, моля да ме простите, умът му далеч не е бръснач. Както знаем, не му и хрумва да се усъмни в информацията, получена от журналиста. Трябва да сме благодарни за решителността на генерал-лейтенант Соболев…

— На Ераст Петрович трябва да сте благодарни! — не се стърпя Варя, която страшно се обиди заради Фандорин. Ама и той стои, мълчи, не вземе да отстоява правата си. За мебел ли са го турили тук? — Именно Фандорин препусна при Соболев и го убеди да атакува!

Императорът, изумен изгледа дръзката нарушителка на етикета, а престарелият Корчаков поклати укорно глава. Дори и Фандорин, изглежда, се смути — пристъпи от крак на крак. Общо взето, всички бяха недоволни от Варя.

— Продължавай, Мизинов — кимна монархът.

— Ако позволи ваше величество — вдигна канцлерът сбръчкан пръст. — След като Маклафлин се захваща с толкова отговорна диверсия, откъде-накъде ще уведомява за своето намерение тая девойка? — пръстът му посочи Варя.

— Та това е очевидно! — отри изпотеното си чело Мизинов. — Разчитал е, че Суворова моментално ще разнесе такава потресаваща новина из целия лагер. Веднага се разчува и в щаба. Ликуване, суматоха. Ще сметнат далечната канонада за салют. Не е изключено от радост дори да не повярват на първото съобщение от Ганецки, а да тръгнат да проверяват. Дребен щрих, импровизация на ловък интригант.

— Така изглежда — съгласи се князът.

— Но къде се е дянал тоя Маклафлин? — попита царят. — Ето кого трябва да подложим на разпит, пък и да му уредим една очна ставка с Уелсли. Е, тогава за полковника няма измъкване!

Корчаков замечтано въздъхна:

— Да-а, такъв, както му казват в Замоскворечието, компрометаж би ни позволил да неутрализираме напълно британската дипломация.

— За съжаление не открихме Маклафлин нито сред пленниците, нито сред убитите — въздишката на Мизинов беше в съвсем друга тоналност. — Успял е да се измъкне. Нямам представа как точно. Хитрец е, змията му със змия. Сред пленените липсва и съветникът на Осман паша, прословутият Али бей. Става дума за оня, брадатия, дето провали първия ни щурм и за когото предполагаме, че е alter ego на самия Ануар ефенди. Относно последния представих на ваше величество докладна записка.

Императорът кимна.

— Е, какво ще кажете сега, Михаил Александрович?

Канцлерът присви очи:

— Какво пък, доста интересна комбинация може да излезе, ваше величество. Ако всичко това е истина, значи тоя път англичаните са се престарали. Изиграем ли си добре картите, ще излезем дори на печалба.

— Тъй, тъй, и какво измислихте тоя път? — любопитно попита Александър.

— Ваше величество, с превземането на Плевен войната навлезе в последната си фаза. Окончателната победа над турците е въпрос на следващите няколко седмици. Подчертавам: над турците. Но има опасност да стане както през петдесет и трета, когато захванахме война с турците, а се оказахме в схватка с цяла Европа. Нашите финанси няма да издържат подобно противопоставяне. Вие добре знаете какво ни струва тая кампания.

Царят се смръщи сякаш от зъбобол, а Мизинов печално поклати глава.

— Много съм разтревожен от дързостта и наглите действия на тоя Маклафлин — продължи Корчаков. — Те са свидетелство, че в нежеланието си да ни допусне до Проливите Британия е готова на всякакви, дори най-крайни мерки. Да не забравяме, че в Босфора стои тяхна военна ескадра. Междувременно в гърба ни се е прицелила милата Австрия, която вече веднъж заби ножа на татко ви. Честно казано, докато вие тук воювахте с Осман паша, аз мислех повече за другата война, дипломатическата. Ние проливаме кръв, харчим огромни средства и ресурси, а в крайна сметка можем да останем с пръст в уста. Проклетият Плевен изяде скъпоценно време и подби реномето на нашата армия. Ще простите на стареца, ваше величество, че в такъв ден съм лош пророк…

— Стига, Михаил Александрович — въздъхна императорът. — Не сме на парад. Нали ми е ясно…

— Преди да изслушаме разясненията на Лаврентий Аркадиевич, бях настроен твърде песимистично. Ако ме бяхте попитали преди час: „Я ми кажи, стара лисицо, на какво можем да разчитаме след фанфарите на победата?“ — щях честно да ви отговоря: „Автономията на България и парченце от Кавказ — това е максималната печалба, жалка цена за десетките хиляди убити и похарчените милиони“.