Борис Акунин - Турски гамбит

— А сега? — приведе се напред Александър.

Канцлерът многозначително погледна Варя и Фандорин.

Мизинов схвана значението на погледа и се намеси:

— Ваше величество, разбирам накъде бие Михаил Александрович. Аз стигнах до същото заключение и неслучайно доведох със себе си титулярния съветник Фандорин. Колкото до госпожа Суворова, бихме могли да я освободим.

Варя пламна. На всичко отгоре тук й нямат доверие?! Какво унижение — да ти посочат вратата, при това в най-интересния момент!

— П-простете ми дързостта, — за пръв път от началото на аудиенцията се обади Фандорин, — но това е неразумно.

— Кое точно? — смръщи рижавите си вежди императорът.

— Не може да се вярва на сътрудника само наполовина, в-ваше величество. Подобно отношение води до ненужни обиди и пречи на работата. Варвара Андреевна знае толкова много, че бездруго лесно ще се д-досети за останалото.

— Прав си — призна царят. — Довършете си мисълта, княже.

— Трябва да се възползваме от тая история, за да опозорим Британия пред света. Диверсия, убийства, сговор с една от воюващите страни, нарушаване на неутралитета — това е нещо нечувано. Честно казано, чудя се как е могъл граф Бикънсфийлд да бъде толкова непредпазлив. Ами ако бяхме заловили Маклафлин и той бе дал показания? Скандал! Кошмар! За Англия, естествено. Щеше да се наложи да си изтегли ескадрата, да се оправдава пред цяла Европа и дълго още да си ближе раните. Най-малкото сейнтджеймският 58кабинет щеше да е принуден да пасува по Източния въпрос. А без Лондон и нашите австро-унгарски приятели веднага щяха да кротнат. Тогава бихме могли да се възползваме напълно от плодовете на победата.

— Мечти — доста рязко прекъсна стареца императорът. — Не разполагаме с Маклафлин. Пита се — какво да правим?

— Да си го набавим — невъзмутимо отвърна Корчаков.

— Но как?

— Не зная, ваше величество, не съм аз началникът на Трето отделение — и канцлерът млъкна, кръстосал благо ръце върху мършавия си корем.

— Ние сме сигурни във виновността на англичанина и разполагаме с косвени доказателства, но не и с преки — пое щафетата Мизинов. — Следователно трябва да си ги набавим… или да ги изготвим. Хм…

— Поясни — подкани го царят. — И стига си го усуквал, говори открито. Не сме седнали да си играем на „Шегите на Амура“.

— Слушам, ваше величество. В момента Маклафлин е в Константинопол, а още по-вероятно е да пътува за Англия, понеже мисията му е приключена. В Константинопол разполагаме с цяла мрежа секретна агентура и няма да е чак толкова сложно да отвлечем мръсника. В Англия ще ни е по-трудно, но при добра организация…

— Не ща дори да чувам подобни работи! — кресна Александър. — Що за гадости приказваш?

— Нали лично ми наредихте да не го усуквам — разпери ръце генералът.

— Не би било зле да докараме Маклафлин в чувал, разбира се — умислено произнесе канцлерът, — ама е много сложно и несигурно. Да не се озовем ние в центъра на скандала. В Константинопол иди-дойди, но за Лондон не препоръчвам.

— Добре — тръсна глава разгорещеният Мизинов. — Ако открием Маклафлин в Лондон, няма да го закачаме. Но ще вдигнем скандал в местната преса по повод осъдителното поведение на един британски кореспондент. Английската общественост няма да одобри номерата на Маклафлин, те изобщо не се вписват в рамките на прословутата fair play 59.

Корчаков одобри:

— Виж, това ще свърши работа. Един хубав вестникарски скандал стига, за да вържем ръцете на Бикънсфийлд и Дерби.

През цялото време, докато течеше това обсъждане, Варя незабелязано, местейки се от пръсти на пети, се примъкваше към Ераст Петрович и най-сетне се озова в непосредствена близост до титулярния съветник.

— Кой е тоя Дерби? — попита тя шепнешком.

— Министърът на външните работи — едва мръдна устни Фандорин.

Мизинов се озърна към шушукащите и сърдито сви вежди.

— Тоя ваш Маклафлин явно е от стара коза яре, без особени предразсъдъци и сантименти — продължаваше с разсъжденията си канцлерът. — Ако успеем да го открием в Лондон, можем още преди да започнат каквито и да е скандали, да проведем с него една конфиденциална беседа. Представяме му уликите, заплашваме го с разгласяване… Защото гръмне ли скандалът, с него е свършено. Аз познавам британските обичаи — никой в обществото няма да му подаде ръка, ако ще да се накичи с ордени от главата до петите. А и две убийства не са шега работа. Мирише на криминален процес. Той е умен човек. Ако му предложим и повечко пари, че и го наградим с едно именийце оттатък Волга… Може да ни предостави необходимите сведения, а пък Шувалов ще ги използва за натиск срещу лорд Дерби. Само да го заплаши с изобличаване и британският кабинет веднага ще стане мил и кротък… Как мислите, генерале, би ли клъвнал Маклафлин на една комбинация от заплаха и подкуп?