Борис Акунин - Турски гамбит

За разлика от Корчаков императорът прояви повече интерес към нейната персона, отколкото към Фандорин. Прочутите очи на династията Романови — втренчени, хипнотизиращи и доста изпъкнали — гледаха строго и взискателно. Проникват чак в душата ти, така се нарича това, рече си Варя и се ядоса на себе си. Ама че робска психология и предразсъдъци. Просто имитира оня „змийски поглед“ поглед на „базилиск“ 57, с какъвто толкова се бе гордял татко му, да се обърне в гроба дано! И тя също се вторачи в човека, по чиято воля живееше цяла осемдесетмилионна държава.

Първо наблюдение: та той е истински старец! Натежали клепачи, бакенбардите и засуканите мустаци са съвсем посивели, възлести пръсти с подути стави. Ами че той догодина навършва шейсет. Почти връстник на баба й.

Второ наблюдение: не е толкова добър, колкото го пишат по вестниците. По-скоро е равнодушен, уморен. Видял е всичко на тоя свят, нищо не го учудва, нищо не може особено да го зарадва.

Трето наблюдение: въпреки възрастта и багренородното си потекло не е равнодушен към женския пол. Инак защо погледът ви, ваше величество, шари по гърдите и талията? Изглежда е истина онова, което се говори за него и два пъти по-младата княжна Долгорукова. И Варя окончателно се освободи от страха пред Царя Освободител.

— Ваше величество, титулярният съветник Фандорин. Оня същият. С него — помощничката му госпожица Суворова — представи ги шефът на жандармите.

Царят не каза „здравейте“ и дори не кимна. Без да бърза, доразгледа фигурата на Варя, после извърна глава към Ераст Петрович и школуваният му глас тихо произнесе:

— Спомням си, Азазел. И Соболев ми спомена преди малко. — Седна зад писалището и кимна на Мизинов: — Започвай. А ние с Михаил Александрович ще слушаме.

Можеше и да предложи стол на дамата, какво като е император, не одобри поведението му Варя и окончателно се разочарова от монархическия принцип.

— С колко време разполагам? — почтително попита генералът. — Знам колко сте зает днес, ваше величество. Пък и плевенските герои чакат.

— С колкото е необходимо. Въпросът тук е не само стратегически, но и дипломатически — избоботи императорът и погледна с ласкава усмивка към Корчаков. — Ей на, Михаил Александрович пристигна с карета чак от Букурещ. Не пожали старите си кокали.

Князът автоматично разтегли устни в усмивка, лишена от всякакви признаци на веселие, а Варя си спомни, че миналата година канцлерът бе сполетян от някаква лична трагедия. Бе починал някой в семейството му — син ли беше, или внук?

— Ще ме прощавате, Лаврентий Аркадиевич — произнесе канцлерът с унил глас. — Изпитвам съмнения. Премного авантюристично ми изглежда дори като за господин Дизраели. А пък героите ще почакат. Времето минава най-приятно, когато чакаш награда. Тъй че разправяйте, пък ние ще послушаме.

Мизинов напето разкърши плещи и въпреки всички очаквания се обърна не към Фандорин, а към Варя:

— Госпожо Суворова, разкажете ни, ако обичате, за двете си срещи с кореспондента на вестник — „Дейли поуст“ Шеймъс Маклафлин — по време на третия щурм на Плевен и в деня преди пробива на Осман паша.

Варя разказа, защо не.

Оказа се, че и царят, и канцлерът умеят да слушат много добре. Корчаков я прекъсна само на два пъти. Веднъж попита:

— Кой е тоя граф Зуров? Да не е синът на Александър Платонович?

А втория път:

— Така, значи Маклафлин добре се е познавал с Ганецки, щом го е наричал Иван Степанович?

Императорът от своя страна ядосано тропна с длан по масата, когато Варя разказваше за информаторите, които мнозина от журналистите си бяха завъдили в Плевен.

— Още не си ми обяснил, Мизинов, как стана тъй, че Осман успява да събере цялата си армия на едно място за пробив, а твоите съгледвачи не докладват навреме!

Шефът на жандармите се развълнува, но тъкмо да подхване оправданията, Александър махна с ръка:

— После. Продължавай, Суворова.

„Продължавай“ ли? Ама ха! Дори в първи клас й говореха на „вие“. Варя направи демонстративна пауза, но все пак довърши разказа си.

— Според мен картината е ясна — погледна към Корчаков царят. — Нека Шувалов изготви нота.

— Аз пък не съм убеден — отвърна канцлерът. — Да чуем първо изводите на премногоуважаемия Лаврентий Аркадиевич.

Варя напразно се мъчеше да проумее какво предизвиква разногласията между императора и главния му дипломатически съветник. Мизинов внесе яснота по въпроса.

Той измъкна от маншета на мундира си няколко листа хартия, прокашля се, започна да говори и веднага заприлича на зубрач отличник.