Борис Акунин - Турски гамбит

Тонът на Ераст Петрович издаваше такава мъчителна досада, че Варя се смили над него и пошепна:

— Няма да издържи.

Фандорин трепна, погледна изпитателно Варя в очите:

— Знаете ли нещо? Какво е то? Откъде?

И тя разказа всичко. На Ераст Петрович може, той няма да хукне да разправя на всеки срещнат.

— При Ганецки ли? Защо п-при Ганецки? — намръщи се титулярният съветник, след като я изслуша докрай. Той отиде до картата и замърмори под носа си: — Д-далече е при Ганецки. Чак на фланга. Защо не при командващия? Стоп. Стоп! — С изкривено лице титулярният съветник грабна шинела си от закачалката и се втурна навън.

— Какво има? Какво става? — хукна подире му Варя.

— Провокация — в движение през зъби изстреля Фандорин. — При Ганецки отбраната е най-тънка. И зад гърба му е софийското шосе. Това не е капитулация. Това е пробив. Ганецки го заглавичкват. За да не стреля.

— Ох! — проумя тя. — Значи няма да са никакви парламентьори? Къде отивате? Към щаба ли?

Ераст Петрович се спря.

— Девет без двайсет. В щаба много ще се проточи. От началник на началник… Ще изгубим време. Няма да сварим да предупредим Ганецки. При Соболев! Дотам е половин час галоп. Соболев няма да се допитва до командването. Да, той ще рискува. Ще атакува пръв. Ще влезе в бой. Дори и да не помогне на Ганецки, поне във фланг ще ги удари. Трифоне, коня!

Я гледай, имал си и ординарец, помисли си объркана Варя.

През цялата нощ от далечината се носеше тътен, а призори стана ясно, че раненият в боя Осман паша капитулирал с цялата си армия: десетима паши и четирийсет и две хилядна войска сложили оръжие.

Край, свърши голямото плевенско очакване.

Жертвите бяха много, корпусът на Ганецки, изненадан от неочакваната атака, беше избит почти до крак. И всички говореха само за Белия генерал, за неуязвимия Ахил — Соболев втори, който в решителния момент бе поел цялата отговорност и преминавайки през изоставения от турците Плевен, бе ударил право неприкрития фланг на Осман.

Подир пет дни, на 3 декември, императорът, който напускаше театъра на военните действия, направи в Пордим строеви преглед на гвардията. За церемонията бяха поканени най-приближените лица и особено отличилите се в последното сражение герои. За Варя пристигна личната каляска на генерал-лейтенант Соболев, чиято звезда се бе устремила право към зенита. Излизаше, че блестящият Ахил не е забравил старата си познайница.

До тоя момент Варя никога не бе се озовавала сред толкова изискано общество. Човек можеше направо да ослепее от сиянието на еполети и ордени. Честно казано, тя не бе и подозирала, че в руската армия има толкова много генерали. В първата редица появата на височайшите лица чакаха старшите военачалници и сред тях бе неприлично младият Мишел с неизменния си бял мундир и без шинел, макар че денят въпреки слънцето беше много студен. Всички погледи бяха устремени към спасителя на отечеството, който, както се стори на Варя, бе станал сякаш и по-висок и по-широк в раменете, а и лицето му сякаш бе придобило по-внушителен израз. Май прави щяха да излязат французите, които казват, че няма по-добра мая от славата.

До нея тихо разговаряха двама румени флигел-адютанти 50. Единият от тях постоянно стрелкаше Варя с тъмните си блестящи очи и това й беше приятно.

— … А пък императорът му казва: „В знак на уважение към вашата доблест, мушир, ви връщам сабята, която ще можете да носите и у нас, в Русия, където, надявам се, няма да намерите никакъв повод за недоволство.“ Такава сцена, ти казвам — жалко, че те нямаше.

— Затова пък аз бях дежурен на съвета на 29-и — ревниво отвърна събеседникът му. — И със собствените си уши чух как негово величество каза на Милютин 51: „Дмитрий Александрович, осмелявам се да искам от вас като най-старши сред присъстващите георгиевски кавалери разрешение да сложа на сабята си георгиевския темляк 52. Мисля, че го заслужих…“ „Осмелявам се!“ Какво ще кажеш?

— Да, грозна работа — съгласи се черноокият. — Можеха и сами да се досетят. Тоя все едно, че не е министър, а някакъв фелдфебел. А пък императорът прояви такава щедрост! На Тотлебен и Непокойчицки дадоха „Георги“ втора степен, на Ганецки — трета степен. А тук един темляк.

— А за Соболев? — живо се поинтересува Варя, макар да не се познаваше с двамата господа. Ама какво толкоз, условията са военновременни, пък и случаят е особен.

— Е, нашият Ак паша със сигурност ще получи нещо по-специално — на драго сърце отговори черноокият. — Щом дори началник-щабът му, Перепьолкин прескочи цяло звание! То нормално, не може някакво капитанче да се води на такава длъжност. А пред Соболев сега са се отворили такива хоризонти, че здраве му кажи. Върви му, и това си е. Само дето му пречи тая негова склонност към вулгарното и евтините ефекти…