Борис Акунин - Турски гамбит

— Зная — каза тя и Фандорин присви очи.

Приближи ги Мизинов, оплака се:

— Още една дупка на шинела. Ама че ден. Пусна ли ви? Чудесно! Сега вече можем да го почнем с динамит. — Той безшумно отиде до вратата на трезора, прокара ръка по стоманата. — Две шашки май тъкмо, ще стигнат. Или ще дойдат много? Добре е да го хванем жив, мръсника.

Оттатък вратата се дочу безгрижно и доста мелодично свирукане.

— И ще ми свири, а? — възмути се Мизинов. — Как ви се струва? Ей сега ще ти дам аз едно свирене. Новгородцев! Пратете някого до сапьорския взвод да донесе динамит!

— Няма д-да потрябва — тихо каза Ераст Петрович, заслушан в свиренето.

— Пак почнахте да заеквате — съобщи му Варя. — Значи ли това, че всичко свърши?

Тропайки с ботуши, влезе Соболев с белия си шинел с червени ревери.

— Отстъпиха! — съобщи той с глас, прегракнал от битката. — Дадохме страшни жертви, но както и да е, всеки момент трябва да пристигне ешелонът. Охо, кой ги вие тия трели? Ами че това е „Лучия ди Ламермур“, обожавам я! — и генералът заприглася с приятен, но малко пресипнал баритон.

— прочувствено довърши той последната строфа и в същия миг зад вратата гръмна револвер.

Днес, в деня на светлата годишнина от Височайшето милосърдие, дарено преди 17 години на селячеството 77, нова светла страница допълва летописа на царуването на Царя Освободител. Руските и турските упълномощени подписаха в Сан Стефано мир, увенчал славната война за освобождаването на християнските народи от турско владичество. Съгласно условията на трактата Румъния и Сърбия получават пълна независимост, образува се обширно Българско княжество, а Русия получава компенсация за военните си разходи в размер на 1 милиард и 410 милиона рубли, като част от тази сума ще се внесе във вид на териториални отстъпки, в които влизат Бесарабия и Добруджа, както и Ардахан, Карс, Батуми, Баязет…

„Московские губернские ведомости“

— Ето че и мирният договор е подписан, при това е много добър. Въпреки вашите прокоби, господин песимисте рече Варя и пак не каза това, което й се искаше.

Титулярният съветник вече се бе сбогувал с Петя и доскорошният следствен, а днес свободен гражданин Пьотър Яблоков беше отишъл да се настанява в купето и да намества багажите. По случай победоносния край на войната Петя бе получил пълно помилване и дори медал за ревностна служба.

Можеха да си заминат още преди две седмици, а и Петя настояваше, но Варя все отлагаше, все чакаше, без да знае какво точно чака.

Жалко, че раздялата със Соболев мина зле, беше се обидил. Както и да е. Лесно ще се намери кой да утеши такъв герой.

И ето че дойде денят, когато трябваше да се сбогува с Ераст Петрович. Варя от сутринта беше крайно изнервена, първо изпадна в истерия пред Петя заради една изгубена брошка, после се разплака.

Фандорин щеше да остане в Сан Стефано — дипломатическите боричкания изобщо не бяха приключили с подписването на мирния договор. Той пристигна на гарата директно от някакъв прием — фрак, цилиндър, бяла копринена вратовръзка. Поднесе на Варя букет теменужки, въздишаше, пристъпяше от крак на крак, но не блестеше с красноречие.

— Договорът е п-прекалено добър — отговори той. — Европа няма да го признае. Ануар отлично изигра своя гамбит, а аз загубих. Дадоха ми орден, а трябваше да ме съдят.

— Колко сте несправедлив към себе си! Ужасно сте несправедлив! — разпалено заприказва Варя, която се страхуваше да не й потекат сълзи. — За какво се упреквате през цялото време? Ако не бяхте вие, не знам какво щеше да стане с всички нас…

— Горе-долу същото ми каза и Лаврентий Аркадиевич — усмихна се накриво Фандорин. — И п-предложи да си избера всякаква награда, която е от неговата компетенции.

Варя се зарадва:

— Така ли? Слава Богу! И какво си пожелахте?

— Да ме изпратят на служба някъде през девет земи в десета, да съм по-далеч от всичко това — той махна неопределено с ръка.

— Какви глупости! А Мизинов какво каза?

— Ядоса се. Но думата си е дума. След к-края на преговорите заминавам от Константинопол за Порт Саид, а оттам с параход за Япония. Назначен съм втори секретар в посолството в Токио. Това е на самия край на света.

— Япония… — сълзите все пак потекоха и Варя яростно ги отри с ръкавица.

Зазвъня камбанка, локомотивът наду свирката. През прозореца на купето се наведе Петя: