Борис Акунин: Турски гамбит

— Варенка, време е. Тръгваме.

Ераст Петрович се смути, сведе поглед.

— Д-довиждане, Варвара Андреевна. Много ми беше… — и млъкна, не довърши.

Варя поривисто го хвана за ръката, запримигва на парцали, за да разкара капките от миглите.

— Ераст… — внезапно се отрони от гърдите й, но думите заседнаха, отказаха да изскочат.

Брадичката на Фандорин трепна, но той не каза нищо.

Колелата издрънчаха, вагонът се лашна.

— Варя! Откарват ме без теб! — провикна се уплашен Петя. — По-бързо!

Тя се озърна, забави се още секунда и скочи на стъпалото, плъзнало се над перона.

— … и преди всичко една гореща вана. А после в сладкарницата на Филипов за ония кайсиеви бонбони, дето толкова ги обичаш. И до книжарницата да видим какво ново е излязло, а после в университета. Представяш ли си колко има да ни разпитват, колко…

Застанала на прозореца, Варя кимаше в отговор на радостното бръщолевене на Петя. Не можеше да откъсне поглед от черната фигура, останала на перона, но фигурата се държеше някак странно, трептеше и губеше очертания. Или нещо с очите й не беше наред?

Лорд Дерби заяви днес, че британското правителство подкрепено от правителствата на повечето европейски страни, категорично отказва да признае грабителските мирни условия, наложени на Турция от прекомерните апетити на цар Александър. Санстефанският договор влиза в противоречие с интересите на европейската сигурност и следва да бъде преразгледан на нарочен конгрес, в който да вземат участие всички велики сили.

„Таймс“ (Лондон)

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4174

Издание:

Борис Акунин. Турски гамбит

Превод: Владимир Венцелов

Редактор: София Бранц

ИК „Еднорог“, София, 2003 г.

ISBN: 954–9745–52–X

Звание в гвардейските кавалерийски части, отговаря на поручик. — Б.пр.

Вера Павловна с Лопухов — герои от романа на Н. Г. Чернишевски „Какво да се прави“, който тогава е верую на свободомислещата руски младеж. — Б.пр.

Великия писател — по онова време в Русия „великите писатели“ са трима: Л. Н. Толстой, И. С. Тургенев и Ф. М. Достоевски. Вероятно авторът има предвид последния. — Б.пр.

Михаил Черняев (1828–1898) — руски запасен генерал, горещ славянофил. При избухването на сръбско-турската война през 1876 г. отива в Сърбия, където оглавява армията. По призива му за Сърбия заминават хиляди доброволци от Русия. — Б.пр.

В оригинала Фандорин говори на български. — Б.пр.

Капризите на съдбата (фр.). — Б.пр.

Блумъри — широк панталон с ластичен пояс и маншети при глезените, измислен в средата на XIX в. от американката Амелия Блумър (1818–1894), боркиня за женското равноправие. — Б.пр.

Точно така (англ.). — Б.пр.

Тук има дама (англ.). — Б.пр.

През 60-те и 70-те години на ХІХ век Руската империя води редица войни за завладяване на Средна Азия, поделена тогава между многобройни ханства. Най-мощните от тях са Хива, Коканд и Бухара. Завоюването на Средна Азия е приключено през 1875 г. Именно през тази военна кампания Михаил Дмитриевич Скобелев (1843–1882) става генерал, прочувайки се в битките при Ахал теке и крепостта Махрам. През 1875 г. той командва наказателна експедиция в областта. Ролята му в Освободителната война е всеизвестна. Със сигурност може да се твърди, че именно Скобелев, наричан още Белия генерал или Ак паша, е прототип на героя на Б. Акунин генерал М. Соболев. — Б.пр.

Фандорин заема 9-и клас за държавен служител. Званието „титулярен съветник“ съответства на армейското звание „капитан“.

През 1722 година Петър Първи със законодателен акт определя реда за служебен растеж на чиновничеството. Въведената от него структура, наречена „Табель о рангах“ (таблица за ранговете), с малки корекции съществува до февруарската революция от 1917 година. Установени са 14 ранга, наричани „класни чинове“ като за висш се е считал първи клас. Таблицата предоставя възможност за съпоставяне на всички длъжности в три паралелни реда — военен, граждански и придворен. В тази книга гражданските чинове ще бъдат сравнявани с военните чинове за сухопътните войски, например: „колежки секретар“ — чин 10 клас, равняващ се на поручик.