Борис Акунин: Турски гамбит

Шарл Фурие (1772–1837) френски социалист утопист. Проповядва живота в земеделско-промишлени комуни, които нарича „фаланги“. Фаланстери са огромните дворци, в които ще живеят членовете на тези първични обществени групи. — Б.пр.

Франсоаз дьо Ментенон — любовница и тайна съпруга на Луи ХІV, Жозефин — съпруга на Наполеон Бонапарт, императрица на Франция. — Б.пр.

Аксентий Иванович Попришчин — героят на „Дневникът на един луд“ от Н. В. Гогол. — Б.пр.

Асо каро (фр.). — Б.пр.

Популярен през XIX в. коняк, произвеждан от фабриканта Шустов. — Б.пр.

Агафия Тихоновна — Героинята от „Женитба“ на Н. В. Гогол. — Б.пр.

Забавни истории, анекдоти (фр.). — Б.пр.

О, това е цяла история, госпожице (фр.). — Б.пр.

Кавалергард — тежко въоръжени елитни кавалерийски части. — Б.пр.

Апроши — зигзагообразни траншеи за сближаване с вражеско укрепление (фр.). — Б.пр.

Прелъстителна като утринна зора! (фр.) — Б.пр.

Плоска кожена чанта за план или карта. — Б.ред.

Славянски базар — прочут московски ресторант. — Б.пр.

Александрия — град в Румъния, важен център на българската емиграция. През 1869 г. там е живял Христо Ботев. — Б.пр.

Негово превъзходителство (фр.). — Б.пр.

Еспадрон — късо, тъпо оръжие, което се използва при обучение на фехтувачи. — Б.пр.

Прекрасната мадмоазел С. (фр.) — Б.пр.

Намаз — мохамеданска молитва, която се извършва пет пъти на ден. — Б.ред.

Господстваща височина в югоизточната част на град Севастопол. По време на Кримската война (1853–1856) превземането й от френските войски принуждава руската армия да предаде града и да потопи акостиралите в залива руски кораби. — Б.пр.

Великият княз Николай Николаевич (1831–1891), брат на император Александър ІІ, командва Дунавската армия по време на руско-турската война 1877–78 г. — Б.пр.

Руското наименование на грузинската столица Тбилиси от 1845 до 1936 г. — Б.пр.

Седем и половина… Още четирийсет минути, докато стигна дотам… Добре, нека да е час. Ще стане осем и половина… (англ.) — Б.пр.

Флигел-адютант — чин от свитата, съответстващ на полковник. — Б.пр.

Фелдмаршал граф Дмитрий Алексеевич (в книгата Александрович) Милютин (1816–1912) — военен министър на Руската империя. Заемал е този пост в продължение на двайсет години при трима императори. Кавалер на Георгиевски кръст втора степен го прави тъкмо Александър II. — Б.пр.

Темляк — лента на съответния орден, в случая „Свети Георги“, връзвана на ефеса на сабята. Полагало се да се носи само със златна сабя. Към описания момент император Александър е кавалер на ордена, но не е награждаван със златно оръжие. — Б.пр.

Граф Бикънсфийлд — Лорд Дизраели, премиер на Великобритания. — Б.пр.

Черно и оранжево са цветовете на „Свети Георги“ — висш орден за храброст, толкова високо ценен сред военните, че само двама от руските императори — основателката на ордена Екатерина ІІ и героят на тази глава Александър ІІ — са били награждавани с първата му степен. Александър І, Николай І и Николай ІІ са кавалери на ордена четвърта степен, а бъдещият Александър ІІІ получава втора степен тъкмо за Руско-турската война 1877–78 г., в която взема участие като престолонаследник. Император Павел изобщо не е бил награждаван с този орден. Да не се бърка с „георгиевски кръст“, който е бил връчван за храброст на войници и подофицери, но не е донасял на притежателя си званието „кавалер“ и свързаните с него привилегии. — Б.пр.

Държавен канцлер Корчаков — всъщност княз Александър Михайлович Горчаков (1798–1883), съвипускник на А. С. Пушкин от лицея в Царское село, впоследствие прочут руски дипломат, държавен канцлер от 1867 г. Пак под името Корчаков се споменава в предходния роман на Б. Акунин „Азазел“ като дядо на убития Николай Ахтирцев. — Б.пр.

Стихотворението „19 октомври 1825“ от А. С. Пушкин. Превод Иван Теофилов. — Б.пр.

Базилиск — южноамерикански гущер от семейство игуани; в митологията — змей, способен да убие с поглед всяко живо същество. — Б.пр.