Борис Акунин - Смъртта на Ахил

— Влезте, господин Фандорин, вир-вода сте.

— Най-учудващото е — каза Фандорин вместо поздрав, — че сте още жива, мадмоазел.

— Благодарение на вас — сви крехки раменца певицата. — Още ми е пред очите ножът, идва, идва към гърлото ми…по цели нощи не мога да спя. Не мога и да пея.

— Нямах предвид Кнабе, а Клонов — той я гледаше право в огромните зелени очи. — Разкажете ми за този интересен господин.

Ванда или се учуди, или се престори на учудена.

— Клонов? Николай Клонов ли? Какво общо има той?

— Сега ще го изясним.

Влязоха в гостната, седнаха. Светеше само една нощна лампа, покрита със зелен шал, така че помещението беше като подводен свят. Царство на морска вълшебница, му хрумна, но Ераст Петрович безпощадно отпъди неуместните мисли.

— Разкажете ми за Клонов, търговеца от първа гилдия.

Ванда взе мократа винтяга и я разстла на пода, без изобщо да я е грижа за пухкавия персийски килим.

— Много чаровен — замечтано произнесе тя и Фандорин усети нещо като ревниво жилване, за което обаче нямаше никакво право. — Спокоен, уверен. Чудесен човек, от най-приятните мъже, каквито рядко се срещат. Поне на мен почти не ми се е случвало. Малко прилича на вас — тя леко му се усмихна и Фандорин потръпна — омайва го. — Но не разбирам защо се интересувате от него.

— Той не е такъв, за какъвто се представя. Изобщо не е търговец.

Ванда извърна глава, зарея нанякъде отсъстващ поглед:

— Това не ме учудва. Но аз съм свикнала, че всеки е с тайните си. Гледам да не се бъркам в чуждите работи.

— Вие сте проницателна жена, мадмоазел, иначе надали щяхте да преуспеете в… професията си — Ераст Петрович се смути, че лошо се беше изразил. — Нима никога не сте усещали заплаха от този човек?

Певицата бързо го погледна:

— Да-да, понякога. Откъде знаете?

— Имам най-сериозни основания да предположа, че Клонов е изключително опасен — и без никакъв преход: — Той ли ви събра със Соболев?

— Не, изобщо не — пак така бързо реагира Ванда. Май прекалено бързо. Тя, изглежда, също го усети и намери за необходимо да се поправи.

— Във всеки случай той няма нищо общо със смъртта на генерала, кълна ви се. Всичко стана точно както ви разказах.

Ето сега говореше истината. Или си вярваше, че говори истината. Всички признаци: модулации на гласа, жестове, мимика — бяха точно както трябва. Не е изключено впрочем светът да губеше голяма актриса в нейно лице. Ераст Петрович смени тактиката. Асовете в криминалната психология казват: ако подозираш, че разпитваният е неискрен и само си играе на искреност, изненадай го с порой от неочаквани въпроси, които изискват само кратки отговори.

— Клонов знаеше ли за Кнабе?

— Да. Но какво…

— Той спомена ли за чантата?

— Каква чанта?

— Отвори ли дума за Хуртински?

— Кой е…

— Носи ли оръжие?

— Май да. Но законът нали не забра…

— Ще се виждате ли пак?

— Да. Тоест…

Ванда пребледня, прехапа устна. Ераст Петрович разбра: сега ще започне да лъже, и веднага, още преди да е отворила уста, заговори другояче — много отговорно, доверително и дори проникновено:

— Трябва да ми кажете къде е. Ако греша и той не е този, за когото го смятам, е най-добре веднага да опровергае п-подозренията ми. Ако не греша обаче, той е страшен човек и изобщо не е такъв, за какъвто го смятате. Доколкото разбирам логиката му, той няма да ви остави жива. Изненадан съм, че още не сте в полицейската морга на „Тверской“. Как да го намеря този Клонов?

Тя мълчеше.

— Кажете — Фандорин пое китката й. Ръката й беше студена, но пулсът й биеше ускорено. — Веднъж ви спасих и пак ще го направя. Кълна ви се, ако не е убиец, няма нищо да му сторя.

Ванда го гледаше с разширени зеници. Той усещаше вътрешната й борба и не знаеше как да наклони везните на своя страна. Докато трескаво се чудеше, погледът й се вледени — у нея надви някаква мисъл, която Фандорин не успя да разгадае.

— Не знам къде е — каза певицата с непреклонен тон. Фандорин веднага стана и си тръгна без нито дума повече. Какъв смисъл…

Най-важното е, че тя пак ще се срещне с Клонов-Певцов. За да го открие, колежкият асесор просто трябва внимателно да я проследи. Фандорин се спря насред „Петровка“, без да забелязва дъжда, който впрочем не се лееше вече толкова силно като преди.

Как ще я проследи, по дяволите! Той е арестуван и не бива да мърда от хотела. Няма помощници, а сам не може да организира свястно проследяване — трябват поне пет-шестима опитни агенти.