Борис Акунин - Смъртта на Ахил

— Много неща — с доволен вид отговори полицейският началник. — Картинката на безчестните дела на покойния доста се проясни. Ще трябва още да поумуваме над разшифровката на паричните му записки. От много цветчета е сбирала нектар нашата пчеличка, не само от Миша Малкия. А при вас?

— Да, намира се — скромно отвърна Фандорин. Разговаряха в кабинета на генерал-губернатора. Самият Долгорукой обаче отсъстваше — според секретаря негово сиятелство си довършвал обеда.

Най-накрая Владимир Андреевич се появи. Влезе със загадъчен и многозначителен вид, седна и официално се прокашля.

— Господа, по телеграфа пристигна отговор от Петербург на официалния ми рапорт. Както виждате, сметнали са случая за толкова важен, че са се задействали без обичайното протакане. В дадения момент аз съм само препредаващото звено. Ето какво ми пише граф Толстов: „Любезни господине Владимир Андреевич, в отговор на Вашата депеша довеждам до знанието Ви, че капитан Певцов наистина е на служба към шефа на Жандармерийския корпус и понастоящем се намира в Москва с нарочно предписание. По-специално му е възложено тайно да изземе чантата, в която би могло да се съхраняват документи от държавно значение. Постановява се разследването по случая с кончината на генерал-адютант М. Д. Соболев да се смята за приключена, за което ще бъде изпратено съответното нареждане и на Евгений Осипович. Чиновникът за специални поръчения Фандорин поради проявено самоволие — привличане към секретното разследване на частно лице, довело до смъртта на горепосоченото лице — по Височайше указание следва да бъде отстранен от длъжност и поставен под домашен арест до второ нареждане. Министър на вътрешните работи Д. А. Толстов.“ — Князът безпомощно вдигна ръце и рече на потресения Фандорин: — Такова ми ти нещо се получава, драги. Началството най-добре си знае.

Ераст Петрович пребледня и бавно стана от мястото си. Не, не строгото, но всъщност справедливо наказание на монарха вледени сърцето му. Най-ужасното беше, че с гръм и трясък се беше провалила версията му, предложена с такъв апломб. Да вземе тайния правителствен агент за главен злодей! Каква позорна грешка!

— Ще си похортуваме тук с Евгений Осипович, а вие, ще прощавате, най-добре си вървете в хотела и си починете — съчувствено каза Долгорукой. — И не увесвайте нос. Вие ми допаднахте и аз ще се застъпя за вас пред Петербург.

Колежкият асесор съсипан се помъкна към изхода. Вече беше на вратата, когато се чу гласът на Караченцев.

— Та какво открихте в онзи бележник? — попита генералът и незабелязано му смигна: не унивай.

Ераст Петрович помълча, после каза:

— Нищо интересно, ваше п-превъзходителство.

В хотела той от вратата съобщи:

— Опозорен съм, Маса, и съм под арест. Заради мен загина Грушин. Това първо. Изчерпаха ми се идеите. Това второ. Животът свърши. Това трето.

Стигна до леглото, стовари се, без да се съблича, и моментално заспа.

Първото, което видя Фандорин, когато се събуди, беше розовият залез, запълнил правоъгълника на прозореца.

На пода до леглото му, церемониално положил ръце на коленете си, беше седнал Маса в черно официално кимоно, лицето му строго, на главата нова превръзка.

— Какво си се докарал в този вид? — почуди се Ераст Петрович.

— Вие казахте, господарю, че сте опозорен и са ви се изчерпали идеите.

— Е, и?

— Аз имам добра идея. Обмислих всичко и мога да ви предложа достоен изход от тежкото положение, в което изпаднахме и двамата. Към всичките си многобройни прегрешения аз притурих още едно — наруших европейската етикеция, която забранява жени да влизат в банята. Това, че не разбирам вашия чудноват обичай, не ме оправдава. Научих цели двайсет и шест страници от речника — от лесната дума „смрадрьо“ за „човек, който мирише неприятно“ — до трудната дума „во-су-по-мо-сфе-се-со-то-вление“, което значи „оказвам съдействие“, но дори това сурово изпитание не облекчи бремето в душата ми. А и вие, господарю, казахте: вашият живот свърши. Тогава хайде заедно да се разделим с живота. Приготвил съм всичко, дори туша и четчицата за предсмъртното стихотворение.

Фандорин се протегна с блажено изпукване на ставите.

— Стига, Маса — рече той и сладко се прозя, — имам по-добра идея. На какво мирише толкова апетитно?

— Купих топли гебречета, най-хубавото нещо в Русия след жените — натъжи се слугата. — Супата от вкиснало зеле, дето всички тук я ядат, е просто ужасна, но гебречетата са прекрасно изобретение. Исках накрая да зарадвам моя хара, преди да го разпоря с кинжала.