Борис Акунин - Смъртта на Ахил

За да изкара мисълта си от досадния коловоз, той плесна силно и бързо осем пъти с длани. Минувачите, скрити под чадърите си, отскочиха от умопобъркания, а колежкият асесор грейна в доволна усмивка. Беше му хрумнала оригинална идея.

Той влезе в просторното фоайе на „Дюсо“ и се насочи право към регистрацията.

— Драги мой — обърна се с началнически глас към портиера, — я ме свържи с гостоприемница „Англия“, дето е на „Петровка“, и ме остави сам, имам к-конфиденциален разговор.

Портиерът, вече свикнал с тайнственото поведение на важния чиновник от 20-а, потърси с пръст по списъка на телефонните абонати, закачен на стената, намери нужния и се свърза.

— „Англия“, господин Фандорин — и му даде слушалката.

Там някой изписка:

— Кой телефонира?

Ераст Петрович изгледа портиера и онзи тактично се оттегли в дъното на фоайето.

Едва тогава той почти долепи устни до фунията и каза:

— Ако обичате, повикайте на телефона госпожа Ванда. Кажете й, че спешно я търси господин Клонов. Да-да, Клонов!

Сърцето му думкаше. Идеята, която му беше дошла на ум, изглеждаше невероятна и елементарна до дързост. Телефонната връзка, която така устремно печелеше популярност сред жителите на Москва, при цялото си удобство технически още беше далеч от съвършенството. Смисълът на казаното почти винаги ставаше ясен, но устройството не предаваше тембъра и нюансите на гласа. В най-добрия случай, и то не винаги, можеше да се долови дали гласът е женски или мъжки, но нищо повече. Вестниците пишеха, че великият изобретател мистър Бел разработва нов модел, който много по-добре да предава звука. Но както казва китайската мъдрост, и несъвършенствата си имат своята прелест. Ераст Петрович още не беше чувал някой да се е опитал в телефонен разговор да се представи за друг. Защо да не пробва?

В слушалката се чу прекъсван от пукането вреслив глас, който изобщо не приличаше на Вандиния контраалт:

— Коля! Какво щастие, че си се сетил да ми телефонираш.

„Коля“? И на „ти“? Хм.

А Ванда бързо, изяждайки сричките, крещеше:

— Коля! Заплашва те опасност! При мен току-що идва един, който те издирва!

— Кой? — попита Фандорин и дъхът му спря — сега ще го разпознае.

Но Ванда обясни:

— Детектив. Много умен и хитър. Коля, той каза за теб ужасни неща.

— Глупости! — кратко отсече Ераст Петрович, а си помисли, че фаталната жена май е жестоко влюбена в жандармерийския капитан от първа гилдия.

— Нали? Сигурна бях. Но въпреки всичко ужасно се разтревожих! Коля, защо ми телефонираш? Нещо променило ли се е?

Той мълчеше и бързо премисляше какво да каже.

— Утре няма ли да се видим-идим? — появи се ехо и Фандорин запуши другото си ухо, защото трудно разбираше скорострелния говор на Ванда. — Но ти ми обеща, че няма да си заминеш, без да се срещнем-ешнем! Недей-дей! Коля, защо мълчиш-иш? Отпада ли срещата-тата?

— Не — престраши се и каза цяло изречение, — исках само да проверя дали всичко си запомнила.

— Какво? Какво да провериш? — явно и тя го чуваше едва-едва, но в случая това беше добре дошло.

— Дали си запомнила! — викна Фандорин.

— Да, разбира се-се! „Троицки метох“ в шест, седма стая, откъм двора, да почукам два пъти, три пъти и още два-ва. Ако искаш все пак по-късно, не в шест. От сто години не съм ставала толкова рано-ано.

— Добре — каза колежкият асесор, набрал кураж, и мислено си повтори: шест, седма, откъм двора, два-три-два. — В седем. Но не по-късно. Бързам.

— Добре, в седем! — извика Ванда. Ехото и пукотът изведнъж изчезнаха, гласът и се чу ясно и дори май беше разпознаваем. Той звучеше толкова радостно, че Фандорин чак се засрами.

— Край! — рече той.

— Откъде се обаждаш? Къде си?

Ераст Петрович втъкна фунията в гнездото и врътна ръчката.

Колко лесна била телефоническата мистификация. Ще трябва да го запомни, някой ден да не му го сервират на него. Дали да не измисли парола за всеки събеседник? Е, не абсолютно за всеки, разбира се, а да речем, за агентите или просто за конфиденциалните случаи.

Но сега нямаше време да го обмисля.

Вече можеше да забрави за домашния арест. Сега ще има какво да представи на началството.

Неуловимият, почти безплътен Клонов-Певцов утре в шест сутринта ще е в някакъв „Троицки метох“. Кой го знае къде е, а и във всички случаи без Караченцев не може да се оправи. Трябва веднага да го арестуват по всички изисквания — да не се измъкне, че е много обигран.

Къщата на главния полицейски началник на „Тверской“ се водеше за една от забележителностите в Москва. С фасадата си, обърната към именития булевард, по който в слънчеви дни се разхождаше каймакът на местното гражданство, двуетажната сграда в обичайния жълт цвят сякаш бдеше над приличната публика и дори я благославяше да си прекарва изискано и безметежно. Разходете се, един вид, извисени дами и господа, по тесния европейски променад 34 34 Promenade — (фр.) разходка, място за разходка. — Б.пр. , вдъхнете аромата на липите и нека не ви тревожи клокоченето на огромния полуазиатски град, пълен най-вече с некултурни и невъзпитани хора — властта е тук, ето я, закриля цивилизацията и реда, властта никога не спи.