Борис Акунин - Смъртта на Ахил

— Какви цели? — с безпомощен глас попита окончателно обърканият полицейски началник.

— Властта най-вероятно — нехайно отвърна Фандорин. — Какви други цели, щом нещата са навързани на такова високо ниво? Контразаговорниците разполагат с такъв невероятно изобретателен и предприемчив изпълнител като така наречения Певцов. Не ще и дума, че не е никакъв търговец. Той е невероятен човек с изключителни способности. Невидим, неуловим, неуязвим. Вездесъщ — навсякъде се появяваше преди нас и пръв нанасяше удара. Макар да действахме бързо, той ни оставяше с пръст в уста.

— Ами ако все пак е жандармерийски капитан и действа по указание на министъра? — попита Караченцев. — Ами ако… — преглътна. — Ако отстраняването на Соболев е разпоредено от най-високо място? Извинявайте, Ераст Петрович, но ние с вас сме професионалисти и прекрасно — знаем, че за защита на държавните интереси понякога е наложително да се действа с нетрадиционни методи.

— Тогава защо трябваше да се краде чантата, и то от жандармерийското управление? — сви рамене Фандорин. — Тя вече беше на разположение на жандармерията и вие по надлежния ред щяхте да я изпратите в Петербург пак на въпросния граф Толстов. Та защо цялата тази история? Не, министерството не е замесено. Пък и да убиеш всенароден герой не е като да удушиш в зандана някакъв си генерал Пишегрю 35 35 Шарл Пишегрю (1761–1804) — френски генерал. Арестуван за подготвяно покушение срещу Наполеон Бонапарт, а 40 дни по-късно (6 април 1804) е намерен мъртъв в затвора „Тампл“. Въпреки официалната версия за самоубийство се смята, че е удушен. — Б.пр. . Да посегнат на Михаил Дмитриевич Соболев? Без съд и присъда? Не, Евгений Осипович, въпреки всички несъвършенства на властта у нас това вече е прекалено. Не ми се вярва.

— Да, прав сте — призна Караченцев.

— И освен това лекотата, с която Клонов убива, нещо не ми прилича на имперска поръка.

Полицейският началник го възпря с вдигната длан:

— Чакайте, чакайте, не се увличайте. Какви убийства все пак? Ние още не знаем дали Соболев е бил убит. Според резултатите от аутопсията е починал от естествена смърт.

— Не, убит е — отсече Ераст Петрович. — Макар да не е ясно как са успели да го прикрият. Ако по оня ден знаехме всичко, което знаем днес, можеше да инструктираме професор Уелинг да го изследва най-обстойно. Той предварително беше сигурен, че смъртта е настъпила по естествени причини, а изначалната позиция до голяма степен решава нещата. Освен това — колежкият асесор се спря пред генерала — нещата не приключиха само със смъртта на Соболев. Клонов отряза всички възможни пътища за разследване. Сигурен съм, че тайнствената смърт на Кнабе е негово дело. Кажете, немците щяха ли да затрият свой генералщабен офицер, пък било и от най-голям уплах? В цивилизованите страни не се постъпва така. В краен случай можеха да го накарат да се застреля, но намушкан с нож за месо? Невъзможно! А на Клонов точно му приляга — нали с вас разбрахме, че случаят е разкрит. Ако не беше чантата с милионите, отдавна да сме турили точката на разследването. Много е съмнителна и внезапната смърт на келнера от „Метропол“. Май единственото провинение на този нещастник Тимофей Спиридонович е, че е помогнал на Клонов да намери изпълнителката — Ванда. Ох, Евгений Осипович, вече всичко ми се вижда съмнително! — възкликна Фандорин. — Дори смъртта на Миша Малкия. Дори самоубийството на Хуртински!

— Е, това е прекалено — имаме предсмъртната бележка.

— Кажете ми с ръка на сърцето: Пьотър Пармьонович щеше ли да посегне на живота си заради заплаха от разобличение? Чак толкова да е бил човек на честта?

— Честно казано, надали — скочи от мястото си и Караченцев и взе да крачи покрай стената. — По-скоро щеше да се опита да избяга. От книжата в сейфа му става ясно, че е имал влог в цюрихска банка. Ако не успееше да избяга, щеше да моли за милост, да подкупва съдиите. Много добре познавам тази порода, изключително жизнеспособни човечета. Хуртински по-скоро щеше да отиде в каторга, отколкото да се беси. Обаче бележката е написана от него, в това не се съмнявам…

— Най ме смущава, че във всички случаи или изобщо не изниква подозрение за убийство, или — както е при Кнабе или Миша Малкия — то изцяло пада върху други: в първия инцидент върху германски агенти, във втория върху Фиска. Това свидетелства за висш професионализъм — Ераст Петрович присви очи. — Едно не разбирам — как така е оставил жива Ванда… По този повод впрочем, Евгений Осипович, трябва незабавно да пратите хора да я махнат от „Англия“. Ами ако истинският Клонов й телефонира? Или, не дай Боже, реши да поправи непонятната си грешка?