Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Маса донесе кофа вода, затропа в банята, чу се шуртене на вода.

Ераст Петрович взе куфарчето с инструментите, намери нужното приспособление. Обърна страницата с петното, от задната страна наложи тънко листче оризова хартия и няколко пъти мина отгоре му с каучуково валяче. Листчетата не бяха обикновени, а напоени със специален разтвор, който реагираше и на най-леките следи. С тръпни от очакване пръсти вдигна листчето. На матовия фон се беше очертал слаб, но отчетлив контур: Метропол №19 Клонов.

Записано на 22 юни. Какво имаме тогава? Командващият 4-ти корпус генерал Соболев е завършил маневрите и е подал рапорт за отпуск. Така, а в хотел „Метропол“, в 19-а стая, се е намирал някакъв господин Клонов. Каква връзка може да има между тези два факта? Вероятно никаква. Но защо Хуртински е замазал името и местонахождението му? Много интересно.

Ераст Петрович се съблече и влезе в ледената вана, която за миг го накара да забрави всички грижи и да напрегне цялата си душевна и физическа енергия. Гмурна се под водата и преброи до сто и двайсет, а когато подаде глава навън и отвори очи, ахна и пламна от неудобство: на вратата на банята беше застинала графиня Мирабо, морганатичната съпруга на негово височество Евгений Максимилианович, граф Лихтенбургски, и тя поруменяла.

— Моля да ме извините, мосю Фандорин — смотолеви на френски графинята. — Вашият слуга ме пусна в стаята и ми посочи тази врата. Предположих, че тук е кабинетът ви.

Възпитанието инстинктивно го подтикна да скочи прав в присъствието на дама, но в същия миг той още по-панически се бухна обратно във водата. А графинята още по-изчервена отстъпи назад.

— Маса! — гневно изрева Фандорин. — Маса!!!

Мръсникът палач се появи с хавлията в ръце, поклони се:

— Какво ще желаете, господарю?

— Ще ти дам едно желание! — изпадна вече в необуздана ярост Ераст Петрович. — Този път аз ще те принудя да си изкормиш червата! И не с тенеке, а с клечка за ориз! Не ти ли го набих в главата, безмозъчен борсук, че в Европа банята е интимно място! Заради теб изпаднах в неудобно положение, а дамата умря от срам! — и викна на руски: — Моля да ме извините! Заповядайте, графиньо, сега идвам! — и пак на японски: — Дай ми риза, панталон, сюртук, гнусен плазмодий!

Той се появи в гостната облечен и безукорно сресан на път, но все още изчервен. Не можеше да си представи как ще погледне графинята в очите след случилото се скандално произшествие. Ала графинята за разлика от него вече беше дошла на себе си и съвсем спокойно и с любопитство разглеждаше окачените по стените японски гравюри. Погледна сконфузения чиновник и в сините й соболевски очи светна усмивка, но лицето й веднага доби сериозен вид.

— Господин Фандорин, осмелих се да дойда при вас, защото сте стар другар на Мишел и разследвате обстоятелствата около смъртта му. Мъжът ми замина снощи с великия княз по някакви спешни дела. А аз ще закарам тялото на брат ми да го погребем в имението. — Зинаида Дмитриевна млъкна, сякаш се поколеба дали да продължи. После, решително, все едно се хвърляше с главата надолу, изговори: — Мъжът ми замина без багаж. И в една от дрехите му, оставени тук, прислугата намери това нещо. Йожен е толкова разсеян човек!

Графинята му подаде сгъната хартийка и Фандорин забеляза, че в ръката й остана още една. На бланка на 4-ти армейски корпус с едрия почерк на Соболев беше написано на френски: Йожен, ще те чакам в Москва на 25-и сутринта за последно уговаряне по известния ти въпрос. Часът удари. Ще отседна в „Дюсо“. Прегръщам те крепко. Твой Мишел.

Ераст Петрович я погледна въпросително в очакване на разяснения.

— Много странно — кой знае защо, прошепна тя. — Йожен не ми каза, че в Москва трябва да се види с Мишел. Изобщо не знаех, че брат ми е тук. Той само ми обясни, че имаме да направим някакви посещения тук, а после се връщаме в Петербург.

— Наистина странно — потвърди Фандорин, който по щемпела видя, че депешата е била изпратена по куриер от Минск още на 16-и. — Но защо не попитате негово височество?

Графинята прехапа устна и подаде другото листче.

— Защото е скрил от мен това.

— Какво е то?

— Бележка от Мишел за мен. Очевидно е дошла с депешата. Но Йожен не ми я е дал, не знам по каква причина.

Ераст Петрович взе листчето. Личеше, че е писано набързо в последната минута:

„Мила Зизи, непременно ела в Москва с Йожен. Много е важно. Сега не мога нищо да ти обясня, но има вероятност [половин ред е зачертан] дълго време да не се видим.“