Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Фандорин отиде до прозореца и долепи бележката до стъклото, за да разчете задрасканото.

— Няма нужда, прочетох го вече — обади се зад гърба му Зинаида Дмитриевна, гласът й трепна: — Пише: „тази среща да е последна“.

Колежкият асесор разроши току-що сресаната си мокра коса. Значи Соболев е знаел, че го заплашва опасност? И херцогът е знаел? Я виж ти…

Обърна се към графинята:

— Сега не мога нищо да ви кажа, мадам, но ви обещавам всичко да изясня — и като срещна объркания й поглед, додаде: — По най-д-деликатния начин, разбира се.

Щом графинята си тръгна, Ераст Петрович седна до масата и за съсредоточаване се вглъби в калиграфско упражнение — взе да изписва йероглифа „спокойствие“. Но още на третия лист, когато беше много далече от съвършенството, на вратата се почука — рязко и властно.

Маса плахо погледна господаря, унесен в свещенодействието си, отиде на пръсти до вратата и отвори.

Там стоеше Екатерина Александровна Головина, златокосата възлюбена на покойния Ахил. Тя пламтеше от гняв и така изглеждаше дори още по-прекрасна.

— Вие изчезнахте! — викна вместо поздрав. — Аз чакам, обезумяла от неизвестността. Какво изяснихте, Фандорин? Съобщих ви толкова важни сведения, а вие сте седнали тук да си рисувате! Искам обяснение!

— Госпожо! — рязко я прекъсна колежкият асесор. — Аз ви искам обяснение. Седнете, ако обичате — хвана за ръката неочакваната гостенка, отведе я до фотьойла и я накара да седне. За себе си придърпа стол. — Не ми съобщихте всичко, което сте знаели. Какво е смятал да направи Соболев? Защо се е опасявал за живота си? Какво т-толкова опасно го е чакало по време на пътуването? Защо са му трябвали толкова пари? Защо е изобщо тази тайнственост? И за какво сте се скарали в крайна сметка? Заради недомлъвките ви, Екатерина Александровна, неправилно прецених ситуацията, което д-доведе до гибелта на един много добър човек. И на няколко лоши, които обаче също душа носят.

Головина сведе глава. Нежното и лице отрази цяла гама силни чувства, които очевидно се бореха помежду си. За начало призна:

— Да, излъгах ви, че не съм знаела какво го беше въодушевило. Той смяташе, че Русия загива, и искаше да я спаси. Напоследък все това говореше — за Цариград, за немската заплаха, за велика Русия… а преди месец по време на последната ни среща изведнъж спомена за Бонапарт и ми предложи да бъда неговата Жозефина… изпаднах в ужас. Винаги сме имали разлика във възгледите. Той вярваше в историческата мисия на славянството и че Русия трябва да върви по свой особен път, аз пък мислех, че на Русия не й трябват Дарданелите, а просвета и конституция — гласът и изневери и тя ядно замахна с юмруче, като че си помагаше да прескочи трудното място. — Щом чух за Жозефина, се уплаших. Ужасих се, че Мишел като безстрашна нощна пеперуда ще изгори в жаркия огън на честолюбието си… а още повече се ужасих, че може да постигне мечтата си. Би могъл. Той беше толкова целеустремен, силен, несломим… Беше. Какъв ли щеше да стане, ако добиеше възможност да диктува съдбините на милиони? Не смея да си помисля. Той вече нямаше да е Мишел, а някакъв съвсем друг човек.

— И вие го издадохте? — директно попита Ераст Петрович.

Головина се стресна:

— Как можахте да си го помислите? Не, просто казах: или аз, или твоето начинание. Знаех отговора… — яростно обърса сълзите си. — Но и през ум не ми минаваше, че всичко ще приключи с такъв гаден и пошъл фарс. Бъдещият Бонапарт убит за пари… Казано е в Библията: „дойде ли гордост, ще дойде и посрама 32 32 Притчи 11:2. — Б.ред. “. — Тя махна с ръка, сякаш да каже: край, не мога, и се разрида, вече не издържаше.

Фандорин я изчака да се поуспокои и полугласно каза:

— Май цялата работа не опира с-само до парите.

— А до кое? — изхлипа Екатерина Александровна. — Все пак го убиха, нали? Не знам защо, но вярвам, че ще стигнете до същината. Закълнете се, че ще ми кажете цялата истина за смъртта му.

Ераст Петрович се извърна сконфузен и си помисли, че жените са много по на висота от мъжете — по-предани, по-искрени, по-устремни. Ако наистина обичат, разбира се.

— Да-да, непременно — измърмори той, отсега твърдо убеден, че никога за нищо на света няма да й разкаже цялата истина за смъртта на любимия й.

В този момент се наложи да прекъснат разговора, защото пристигна да го вземе пратеник на генерал-губернатора.

— Какво ще кажете за съдържанието на сейфа, ваше превъзходителство? — попита колежкият асесор. — Открихте ли нещо интересно?