Борис Акунин - Смъртта на Ахил

— Какво каза докторът? Да не е убийство?

— Казва, че е типично самообесване. Завързал си е въжето от завесата и е увиснал. Има характерното прекършване на вратните прешлени. А и бележката, както виждате, не дава основания за съмнение. Изключена е фалшификация.

Генерал-губернаторът се прекръсти и отбеляза философски:

— „И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.“ 31 31 Евангелие от Матея 27:5. — Б.ред. Сега съдбата на престъпника е в десницата на Съдия, по-праведен от нас, господа.

Ераст Петрович остана с впечатлението, че подобна развръзка е изключително добре дошла за княза. Затова пък полицейският началник явно беше сломен: смятал е, че е хванал скъпоценната нишка, която да разплете цяло златно кълбо, а нишката да вземе да се скъса!

Самият Фандорин размишляваше не върху държавните тайни и междуведомствените интриги, а за загадъчния капитан Певцов. Съвсем очевидно е, че именно този човек четирийсет минути преди появата си при Хуртински е измъкнал Соболевия милион от горкия Маса. От „Малая Никитская“ жандармерийският капитан (или, както по-скоро предполагаше колежкият асесор, някой преоблечен в син мундир) се е насочил право към „Тверской“. Секретарят го беше огледал по-добре от адютанта на полицейския началник и го описа по следния начин: ръст над метър и седемдесет, широки рамене, сламеноруса коса. Особен белег: много светли, почти прозрачни очи. От този детайл Ераст Петрович потръпна. Навремето се беше сблъскал с едного, който имаше точно такива очи, и оттогава не обичаше да си спомня въпросната история, която му бе коствала много. Впрочем този тягостен спомен нямаше връзка със случая и той отпъди мрачната му сянка.

Въпросите се нареждаха в следната последователност: Наистина ли този човек е от жандармерията? Ако да (и особено ако не), каква е ролята му в случая „Соболев“? И най-важното — откъде тази дяволска осведоменост, тази фантастична вездесъщност?

В същия момент и генерал-губернаторът формулира интересуващите го въпроси. Но те прозвучаха малко по-различно:

— Какво ще правим, господа детективи? Какво да докладвам горе? Убит ли е Соболев или е умрял от естествена смърт? С какво се е занимавал Хуртински под носа ни, тоест под носа ви, Евгений Осипович? Къде се е дянал милионът? Кой е този Певцов? — в уж добродушния глас на княза прозвучаха заплашителни нотки. — Какво ще кажете, ваше превъзходителство, защитнико наш скъпоценни?

Генералът притеснен избърса с кърпа потното си чело.

— В моето управление няма никакъв Певцов. Възможно е наистина да е пристигнал от Петербург и да е бил в пряка връзка с Хуртински през главата на губернското началство. Предполагам следното — Караченцев нервно подръпна рижия си бакенбард. — Хуртински тайно от вас и от мен… — той преглътна — е изпълнявал някакви конфиденциални поръчения от най-високо място. Измежду тях вероятно и надзор по посещението на Соболев. Защо е бил нужен — не знам. Очевидно Хуртински е научил отнякъде, че Соболев носи у себе си много голяма сума, а свитата изобщо не знае. В нощта на четвъртък срещу петък са му докладвали за скоропостижната кончина на генерала в гостоприемница „Англия“ — вероятно агенти, които негласно са следили Соболев, и… Както знаем, надворният съветник беше алчен и не подбираше средствата. Съблазнил се е да присвои невероятния трофей и е пратил касоразбивача Миша Малкия да открадне чантата от сейфа. Но аферата, предприета от Хуртински, е била разкрита от капитан Певцов, който най-вероятно е бил изпроводен да наблюдава наблюдаващия — в нашето ведомство това често се прилага. Певцов изземва чантата, явява се при Хуртински и го обвинява в двуличие и грабеж. Веднага след напускането на капитана надворният съветник си дава сметка, че песента му е изпята, пише бележката, с която се покайва, и се обесва… Това е единственото обяснение, което ми хрумва…

— Звучи правдоподобно — призна Долгорукой. — Какви действия предлагате?

— Незабавно да пратим запитване в Петербург относно личността и пълномощията на капитан Певцов. А ние с Ераст Петрович засега ще се заемем да прегледаме книжата на самоубиеца. Аз ще взема бумагите от сейфа, а господин Фандорин ще проучи бележника на Хуртински.

Колежкият асесор неволно се подсмихна: много хитро дели плячката генералът за едного целият сейф, за другиго бележникът за делови записки, изложен открито върху писалището на покойния.

Долгорукой почука с пръсти по бюрото и с привично движение нагласи леко накривилата се перука.