Борис Акунин - Смъртта на Ахил

— Аз съм, Фандорин — изпъшка той и се надигна. — Пуснете ме.

Успя да се изправи, но Ванда, просната на пода, здраво го държеше за глезена и истерично хлипаше:

— Защо го прави, защо? Не, не ме изоставяйте.

Нямаше смисъл да си дърпа крака — певицата се беше вкопчила в него на живот и смърт. Затова Ераст Петрович с преднамерено равнодушен глас й обясни:

— Вие си знаете защо. Слава Богу, размина се.

Той деликатно, но решително отвори пръстите й и се стрелна да настигне резидента. Нищо, нали Клюев е на входа. Той е опитен агент, няма да го изпусне. Поне ще го задържи.

Но когато Фандорин изскочи от сградата на крайречната улица, не откри нищо утешително. Кнабе вече се беше метнал на едноместната си каляска, тъй наречената „егоистка“, и подкара с камшика снажния кулест кон, който метна във въздуха предните си копита и така рязко препусна, че немецът се залепи на облегалката.

Опитният агент Клюев седеше на тротоара, стиснал главата си с ръце, а между пръстите му се стичаше кръв.

— Виноват, изпуснах го — тихо изстена той, — викам му: „Стой!“, а той с ръкохватката в челото…

— Ставай! — Ераст Петрович дръпна ранения за рамото и го накара да се вдигне. — Ще го изпуснем!

Клюев надмогна болката, размаза кръвта по лицето си и леко на верев защапука към каляската.

— Няма нищо, само ми се мержелее пред очите — измънка той и се качи на капрата.

Фандорин скочи зад него, Клюев опъна юздите и рижавото конче звучно изчатка по дървената настилка, постепенно ускорявайки ход. Но бавно, прекалено бавно. „Егоистка“-та имаше преднина поне трийсет метра.

— Давай! — викна Фандорин на посърналия Кпюев — Давай!

Двете каляски с бясна скорост — покрай къщи, магазини, слисани минувачи — излетяха от малката „Софийка“ на широката „Лубянка“ и тук вече преследването стана истинско. Стражарят на пост срещу „Фото Мьобиус“ наду гневно свирката и размаха юмрук на нарушителите, но нищо повече. Ех, да имаха сега телефонен апарат у себе си, размечта се Фандорин, можеше да се обадят на Караченцев да изпрати от жандармерийското управление няколко каляски и да приклещят хер Кнабе. Неуместна и глупава фантазия — единствената им надежда сега беше рижото конче. А то, миличкото, не се щадеше, препускаше яко, мяташе грива и хвърляше по някой кос поглед назад с безумно опулено око: дали да не напъна, един вид, още повече? Давай, миличък, напъни, примоли се Ераст Петрович. Клюев малко се беше съвзел и прав на капрата, въртеше камшика и така подвикваше, сякаш по тихата вечерна улица препускаше цяла дива орда.

Разстоянието започна да се скъсява, Кнабе тревожно се озърна един-два пъти и май разбра, че не може да избяга. На около десет метра от тях резидентът се обърна, изпъна назад револвера с лявата си ръка и стреля. Клюев се приведе.

— Бива си го проклетника! Точно над ухото ми изсвистя. Стреля с армейски револвер. Гръмнете, ваше високоблагородие! Пушнете коня! Ще го изпуснем!

— Коня пък защо, какво ни е крив? — изсумтя Фандорин и си спомни за прасенцето. Всъщност не би пожалил кулестия в името на отечеството, но уви, херщал-агентът не е пригоден за прицелна стрелби от такова разстояние. Не дай Боже, ще вземе да улучи самия хер Кнабе вместо кончето и ще провали цялата операция.

На ъгъла на „Сретенски“ булевард немецът пак се обърна, този път се прицели по-точно и от цевта блъвна дим. В същия момент Клюев падна назад право върху Ераст Петрович. Едното му око гледаше уплашено колежкия асесор, вместо другото беше зейнала червена дупка.

— Ваше високо… — шавна с устни и не довърши.

Каляската кривна встрани и Фандорин беше принуден безцеремонно да бутне падналия. Хвана юздите, опъна ги — и точно навреме, че каляската щеше да се разбие в чугунения парапет на булеварда. Разгорещеният кон дръпна да продължи, но лявото предно колело се беше забило в подпорната колонка.

Ераст Петрович се наклони над агента и видя, че единственото му око вече не е уплашено, а съсредоточено изцъклено, сякаш Клюев разглеждаше нещо интересно горе, по-интересно от небето и облаците.

Фандорин машинално понечи да свали шапка, но шапка нямаше, защото прекрасният цилиндър беше останал в гардероба на „Алпийска роза“.

Чудесен завършек, няма що — агентът убит, Кнабе се измъкна.

А къде се е измъкнал впрочем? Освен в дома си на „Каретна“ резидентът нямаше къде да иде. Непременно трябваше да се отбие там поне за пет минути — да си вземе резервните документи, пари, да унищожи компрометажа.