Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Нямаше за кога да оплаква убития — хвана го под мишниците, измъкна го от каляската и го подпря на парапета.

— Почакай ме тук, Клюев — прошепна колежкият асесор и без да обръща внимание на онемелите от ужас и любопитство минувачи, се качи на капрата.

Пред входа на красивия дом за наематели, където на третия етаж живееше представителят на банкерска къща „Кербел унд Шмит“ беше спряла познатата „егоистка“. Запененият кулест кон нервно пристъпваше на място и поклащаше мократа си глава.

Фандорин нахълта във входа.

— Стой, къде? — хвана го за ръката бузест портиер, но вместо отговор и обяснения последва мълниеносен удар в скулата и той отхвърча встрани.

Горе хлопна врата. Май точно на третия! Ераст Петрович запрескача стъпалата през две с херщала в ръка. Ще го гръмне два пъти — в лявата и в дясната китка. Хер Кнабе беше държал ножа в дясната ръка, а стреля с лявата. Значи си служи и с двете.

А ето и вратата с медна табелка „Hans-Georg Knabe“. Фандорин дръпна бронзовата дръжка — не беше заключено. Продължи бързо, но нащрек, протегнал ръката с револвера.

В дългия коридор беше сумрачно — само от прозореца в другия край влизаше малко светлина. Затова Ераст Петрович, готов за опасности отпред и отстрани, но не и отдолу, не забеляза в краката си нещо продълговато, спъна се и насмалко да се стовари. Веднага се приготви да стреля, но не се наложи.

На пода лежеше по очи, с едната ръка напред новият му познайник с извърнати пешове на карираното сако. Мистика — беше първото, което си помисли Фандорин. Обърна го по гръб и веднага видя дървената ръкохватка на нож за месо, щръкнала отдясно между ребрата му. Явно нямаше никаква мистика. Резидентът беше убит и както можеше да се досети по бликащата от раната му кръв, убит току-що.

Фандорин хазартно присви очи и се втурна през стаите. Навсякъде цареше погром, всичко беше обърнато с краката нагоре, книгите разхвърляни по пода, в спалнята като лятна виелица хвърчеше пух от разпрания юрган. Но нямаше жива душа.

Ераст Петрович погледна през прозореца в края на коридора и видя, че точно под него е покривът на пристройката. Аха…

Скочи на него с гръм и трясък. От покрива се разкриваше чудна гледка: ален залез над камбанариите и кулите на Москва, а през аленото — гарвани като черни знаци. Но колежкият асесор, иначе голям ценител на красотата, дори не погледна прекрасната панорама.

Странна работа. Убиецът беше изчезнал, а от покрива нямаше къде да се дене. Не се е изпарил към небето я!

След два часа жилището на „Каретна“ беше неузнаваемо. В малките стаи сновяха криминалисти, шифровчици номерираха и събираха в папки всички открити книжа. Жандармерийският фотограф снимаше трупа от всички страни. Шефовете — полицейският началник, ръководителят на секретното отделение на губернската канцелария и чиновникът за специални поръчения — се бяха разположили в кухнята, защото обискът там вече беше приключил.

— Какво смятат господа криминалистите? — попита Хуртински и смръкна малко енфие.

— Картинката е ясна — сви рамене Караченцев. — Имитиран грабеж. Скалъпен като за идиоти. Всичко е разнебитено, но нищо ценно не е взето. И тайниците са недокоснати: оръжието, книгата с шифри, техническите средства — всичко си е на място. Сигурно са се надявали, че няма да ги открием.

— Апчи! — гръмогласно кихна надворният съветник, но не се чуха пожелания за здраве.

Генералът му обърна гръб и продължи към Фандорин:

— И най-„правдоподобният“ детайл — оръжието на убийството. Ножът е взет оттам — посочи кукичките с окачени различни по размер ножове. Едната кукичка беше празна. — Все едно плячкаджията е грабнал първото, което му е попаднало. Чисто немска недодялана хитрост. Ударът в черния дроб е абсолютно професионален. Някой е причакал нашия хер Кнабе в тъмния коридор.

— Но кой? — попита Пьотър Пармьонович и акуратно смръкна с другата ноздра.

Полицейският началник не го удостои с отговор и се наложи Ераст Петрович да обяснява:

— Свой най-вероятно. Д-друг май няма кой.

— Стреснали са се швабите, страх ги е от дипломатически скандал — кимна Евгений Осипович. — Грабежът е фикция, естествено. Защо трябва да се кълца пухеният юрган? Не, само покриват следите. Лошо, майне херен, къде ви е християнството — собствения си резидент да заколите като свиня. Но разбирам причините за паниката. Ако нещата се разкрият, тук не на скандал — на война ще замирише. Престарал се е капитанът от генщаба, просто се е главозамаял. Прекомерното усърдие е опасно нещо. Така му се пада на кариериста. Но, господа, ние нашата работа сме си я свършили. Случаят със смъртта на генерал Соболев е изяснен. Нататък да решава височайшето началство. Какво ще правим с Ванда?