Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Още звънтяха последните акорди на скръбната песен, а Ванда вече щракаше с пръсти, сменяйки ритъма. Пианистът тръсна рошава глава, прескочи края, стовари и двете си ръце върху клавишите и публиката се полюшна на столовете в такт с огнения парижки шансон.

Някакъв руски господин с вид на фабрикант извърши странна поредица от действия: привика цветарката, взе от кошницата букет теменужки, обви го с банкнота от сто рубли и го прати на Ванда. Тя, без да спира да пее, вдъхна аромата и отпрати букетчето обратно заедно с парите. Фабрикантът, който до този момент се беше държал като крал, видимо се притесни и обърна една след друга на екс две пълни чаши водка. Околните, кой знае защо, го поглеждаха иронично.

Ераст Петрович си влезе в ролята. Малко се направи на шут: наля шампанско в чаена чаша, оттам — в чинийката, наду бузи и отпи — съвсем малко, да не го хване, но с шумно сърбане. Поръча на сервитьора още шампанско („Ама не руско, а истински моѐт“) и печено прасенце, но първо да му го донесат живо, за да го види („Че ви знам аз вас, швабите, ще извадите свинско от мразилника“). Сметката му беше проста: докато намерят живо прасе, така или иначе ще се е стигнало до някаква развръзка.

Маскираният Кнабе хвърляше недоволни погледи към съседа си, но иначе не прояви голям интерес към него. Резидентът четири пъти извади джобния си часовник, личеше, че е напрегнат. В осем без пет Ванда съобщи, че пее последна песен преди почивката, и подхвана сантиментална ирландска балада за Моли и любимия й, който не се върнал от войната. Някои от посетителите се просълзиха.

Сега ще допее песента и ще седне при Кнабе, предположи Фандорин и се подготви: захлупи чело на лакътя си като в пиянска дрямка, но отметна косата от дясното си ухо и според правилата на концентрацията изключи всичките си сетива освен слуха. Тъй да се каже, целият стана дясно ухо. По този начин гласът на Ванда сякаш долиташе отдалече, но пък ясно долавяше и най-тихия звук откъм масата на хер Кнабе. Немецът се въртеше неспокойно, скърцаше със стола, стържеше с подметките, изведнъж потропнаха токове. Ераст Петрович за всеки случай обърна глава, отвори око — и точно навреме, за да види, че рижебрадият тайно се шмугва в страничната врата.

Гръмнаха аплодисменти.

— Богиня! — извика разчувстван единият студент. Модистките пляскаха с всичка сила.

Спешното измъкване на хер Кнабе никак не се хареса на колежкия асесор. Заедно с маскировката и фалшивото име това му се видя доста тревожно.

Търговецът рязко стана, катурна стола, сърдечно сподели с веселата компания на съседната маса:

— Отивам да пусна една вода — и преплитайки крачки, потегли към страничния изход.

— Господине! — застигна го сервитьорът. — Тоалетната не е там.

— Чупка — бутна го варваринът, без да се обърне, — ще пикам където си искам.

Сервитьорът застина в потрес, а търговецът продължи с големи крачки. Лоша работа! Трябва да побърза. Ванда вече се скри зад кулисите.

Но точно при вратата изникна нова пречка — на капризния клиент му се носеше поръчаното живо прасе, което квичеше от ужас.

— Ето, както сте го заръчали — гордо представи трофея си запъхтяният готвач. — Живо. Цяло ли да го печем?

Ераст Петрович погледна отчаяните розови оченца и изведнъж съжали горкото прасенце, родено на този свят само за да го изплюска някой гладник.

— Много е малко — ревна търговецът, — пущи го да трупне сланинка!

Готвачът обезсърчен притисна до гърдите си сукалчето, а деребеят се удари с рамо в касата на вратата и изхвърча в коридора.

Така, трескаво премисляше той, вдясно е фоайето, значи служебните помещения и гримьорната на Ванда са вляво.

Втурна се на бегом по коридора. Някъде от тъмното иззад ъгъла се чу вик и шум.

Ераст Петрович сви натам и видя, че рижебрадият е хванал Ванда отзад, затиска й устата с ръка, а с другата е посегнал към гърлото й с тясно метално острие. Ванда задържаше с две ръце косматата рижава китка, но разстоянието до тънката й шия бързо намаляваше.

— Стой! Полиция! — с прехрипнал от вълнение глас извика Фандорин и в този миг хер Кнабе с невероятно бърза реакция бутна отбраняващата се Ванда право срещу него. Ераст Петрович неволно обхвана с ръце слабите й рамене, а тя, цяла разтреперана, се вкопчи с мъртва хватка в спасителя си. Немецът с два скока ги задмина и се понесе по коридора, бъркайки същевременно под мишницата си. Фандорин забеляза как ръката му измъкна нещо черно и едва успя да бутне Ванда на пода, а той се стовари отгоре й. След още секунда куршумът щеше да ги прониже и двамата. За миг колежкият асесор оглуша от грохота, изпълнил тесния коридор. Ванда изпищя от ужас и се загърчи под него.