Борис Акунин - Смъртта на Ахил

— Е, жалко — въздъхна генералът, преценявайки, че е безсмислено да го придумва. — Чакаше ви голямо бъдеще. Както и да е. Вероятно не всичко е загубено. Винаги можете да разчитате на подкрепата ми. Да се надявам, че разговорът ще си остане между нас?

— Да — кратко отговори колежкият асесор и Караченцев веднага му повярва.

— Време е — надигна се той. — Отивам да разпоредя за „Розата“. Ще ви избера най-оправните помощници, а вие от своя страна…

И напуснаха кабинета, обсъждайки пътем последните подробности от предстоящата операция. Миг след това се отвори малка врата в дъното — там имаше стая за отдих, в която князът обичаше да подремва следобед. Отвътре безшумно излезе Фрол Григориевич Ведишчев по чехли с плъстени подметки. Надвисналите му вежди бяха сурово сключени. Княжеският камердинер се приближи до креслото, на което допреди минута бе седял полицейският началник, и свирепо заплю кожата с кафява тютюнева плюнка.

В хотела го чакаше сюрприз. Фандорин тъкмо беше стигнал вече до своята стая, вратата внезапно се отвори и срещу госта изскочи дебела камериерка. Не видя лицето й, защото беше извърнато встрани, но наблюдателният колежки асесор нямаше как да не забележи някои красноречиви детайли: облечената наопаки престилка, изкривената дантелена касинка и накриво закопчаната рокля. На прага стоеше Маса — много доволен, без ни най-малко да се смути от внезапната поява на господаря.

— Много ги бива руските жени — с дълбока убеденост сподели слугата, — И без това го предполагах, но сега вече знам със сигурност.

— Със сигурност? — любопитно попита Фандорин, вторачен в лъсналата физиономия на японеца.

— Да, господарю. Те са пламенни и не искат подаръци за любовта си. Не са като онези от френския град Париж.

— Ти не знаеш руски — поклати глава Ераст Петрович. — Как се разбра с нея?

— Аз и френски не знаех. Но да се разбереш с жена не са нужни думи — дълбокомислено заяви той. — Най-важното е дишането и погледът. Ако дишаш шумно и бързо, жената отгатва, че си влюбен в нея. А с очите се прави така — той присви бездруго тесните си очички и те изведнъж като че ли някак заблещукаха. Фандорин само изхъмка. — След туй остава малко да я поухажваш — и жената вече не може да ти устои.

— Ти как я поухажва?

— За всяка жена се иска подход, господарю. Слабите обичат сладкиши, дебелите — цветя. На тази прекрасна жена, която избяга, щом чу стъпките ви, подарих магнолия, после й направих масаж на врата.

— Откъде й намери магнолия?

— Там — посочи Маса някъде надолу — има ги в саксии.

— А масажът за какво е?

Слугата погледна със съжаление господаря си.

— Масажът на врата преминава в масаж на раменете, после в масаж на гърба, после…

— Ясно… Можеш да не продължаваш. Подай ми по-добре ковчежето с гримьорските принадлежности.

Маса се оживи:

— Приключение ли ще имаме?

— Аз, а не ние. И знаеш ли какво? Сутринта не успях да направя гимнастика, а трябва да съм във форма днес.

Японецът засъблича памучния халат, който обикновено носеше в стаята.

— Господарю, по тавана ли ще тичаме или пак ще се бием? Давайте по тавана. Тук стената е много удобна.

Фандорин огледа стената с тапета, гипсовия таван и се почуди:

— Доста е високо. Поне дванайсет шаку 19 19 Около 3,60 м (шаку = 30,3 см). — Б.пр. . Добре, да пробваме.

Маса вече стоеше само с набедрена превръзка. На челото си беше завързал чиста бяла кърпа, на която с червен туш беше изписан йероглифът „усърдие“. А Ераст Петрович си сложи тясно раирано трико, обу си гуменки, после малко поскача, покляка и изкомандва:

— Ичи, ни, сан 20 20 Едно, две, три (яп.). — Б.пр. !

Двамата едновременно се засилиха, втурнаха се нагоре по стената и малко преди тавана се отблъснаха вертикално. Направиха салто във въздуха и се приземиха.

— Господарю, аз стигнах до по-високо — ей до онази розичка, а вие две розички по-надолу — гордо посочи тапета Маса.

Вместо отговор Фандорин пак извика:

— Ичи, ни, сан!

Повториха главоломния номер и този път слугата докосна с крак тавана, преди да направи кълбо.

— Аз го стигнах, вие не! — съобщи той. — Хем краката ви са много по-дълги от моите.

— Ти си от каучук — изропта леко задъхан Фандорин. — А сега да се бием.

Японецът се поклони и без особено желание зае бойна поза: краката присвити в коленете, ходилата отворени, ръцете отпуснати.