Борис Акунин: Смъртта на Ахил

Петнайсет крачки разстояние. Твърде много, за да се опита нещо да предприеме.

Къде е Караченцев? Къде са неговите хора? Нямаше време да мисли за това.

Под маншета имаше стрела, която надали ще е от полза на такова разстояние. И все пак Ераст Петрович вдигна ръка, за да я сгъне рязко в лакътя.

Белоокият спокойно се прицели в гърдите му.

Колежкият асесор за миг си представи сцената с дуела в операта „Евгений Онегин“. Сега белоокият ще изпее: „Дали ще ме срази стрела или край мен ще прелети…“ 49 49 Ария на Ленски, „Къде, къде сте отлетели, на мойта пролет златни дни?“ — Б.пр.

Два куршума в гърдите. После да се доближи и третият в главата.

Изстрелите няма да стреснат никого. Тук стражари не се мяркат. Може спокойно да си свърши работата.

Внезапно с периферното зрение Ахимас долови някакво бързо движение. Ниска сянка устремно се метна откъм стената.

Той рязко се извъртя и видя разтегнато в свирепа гримаса лице с нелеп шал, видя дръпнати очи и раззината във вик уста. Японецът!

Пръстът му натисна спусъка.

Жената, залепена от страх до стената, изведнъж нададе бойния вик на йокохамските якудзи и полетя към белоокия по всички правила на жиу-жицу.

Онзи пъргаво се извърна и стреля, но жената приклекна под куршума и с изключително прецизен удар маваши-гири 50 50 Удар „маваши-гири“ — буквално значение — маваши — въртене, гири — прийом (яп.). — Б.пр. от четвърта позиция събори стрелеца на земята. Нелепият шал падна от главата му, показа се чернокоса глава, превързана с бяла кърпа.

Маса! Но как? Проследил го е този хубостник! Ето защо толкова кротко се беше примирил да пусне господаря сам.

И това не е никакъв шал, ами пътека от стаята в „Дюсо“. А робата е покривало от креслото.

Но нямаше за кога да проверява със задна дата своята наблюдателност. Ераст Петрович се втурна напред, протегнал ръката със стреличката, но се въздържа да стреля, за да не уцели Маса.

Японецът перна белоокия през китката — баярът отхвърча встрани, тресна се в камък и гръмна право в синьото небе.

В следващия миг железен юмрук се стовари право в слепоочието на японеца и Маса се свлече по очи на земята.

Белоокият погледна към приближаващия го Фандорин, към револвера на земята, подскочи като гумен и се втурна обратно към вътрешния двор.

Не можеше да стигне до баяра. Противникът е ловък, владее ръкопашния бой. Докато се бори с него, японецът ще вземе да се окопити, а с двама такива бойци сам не може да се справи.

Бързо към стаята. Там на пода остана зареденият му колт.

Фандорин на бегом се наведе и взе револвера от земята. Отне му към половин секунда, но белоокият вече беше свърнал зад постройката. Пак го споходи неуместна мисъл: играем си като деца — сега ти гониш, а сега — ти.

След петте изстрела е останал само един куршум. Грешка е недопустима.

Ераст Петрович зави и видя, че белоокият вече е хванал дръжката на входната врата. Пусна стрелата, без да се цели.

Уви, обектът вече влизаше.

Зад вратата Ахимас изведнъж се спъна, кракът му се подви и повече не искаше да мръдне.

Той погледна с недоумение — от глезена му стърчеше нещо като игла. Това пък какво е?

Превъзмогна острата болка, с усилие преодоля стъпалата, запълзя към леглото, където на пода чернееше колтът. В мига, когато пръстите му се вкопчиха в набраздената ръкохватка, отзад изгърмя пукот.

Да!

Тъмната фигура се разпъна на пода. Пръстите се отвориха и изпуснаха черния револвер.

Ераст Петрович с два скока прекоси стаята и вдигна оръжието от пода. Дръпна ударника, за всеки случай отстъпи назад.

Белоокият лежеше ничком. На гърба му се разрастваше мокро петно.

Отзад се чуха стъпки, но колежкият асесор не се извърна — познаваше ситненето на Маса.

Каза на японски:

— Обърни го. Само че внимателно, много е опасен.

За четирийсет години на тази земя Ахимас никога не бе раняван, с което много се гордееше, но и тайно се плашеше, че рано или късно късметът ще му изневери. Не се боеше от смъртта, но от раняване — от болка, от безпомощност — се плашеше, да. Ами ако страданието е непоносимо? Ако загуби контрол над тялото и духа си, както много пъти беше виждал да се случва с другите?

Не го болеше. Никак. Но тялото не го слушаше.

Уцелил ме е в гръбнака, си помисли. Граф Санта Кроче няма да види повече своя остров. Каза си го съвсем делнично, без съжаление.

После нещо стана. Току-що пред очите му беше прашното дюшеме, изведнъж видя сивия таван с паяжини в ъглите.