Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Фандорин спря пред вратата, вдъхна с пълни гърди. Наду бузи, изпусна въздуха на малки порции. Това да не е някаква гимнастика?

Вдигна ръка и леко почука.

Два пъти, три, после още два.

Ераст Петрович се заслуша — тишина. Почука пак. Мълчание. Леко побутна вратата и тя изведнъж поддаде със зловещо скръцване.

Нима капанът е празен?

Протегнал напред ръката с револвера, той бързо изкачи трите стъпала и се намери в квадратна стая с доста нисък таван.

След светлината навън стаята му се стори съвсем тъмна. Вдясно тъмносивият правоъгълник на прозореца със спуснато перде, нататък при стената — железен креват, скрин, стол.

Какво е това на кревата?

Силует на увит в одеяло човек. Някой лежи.

Очите му вече свикнаха с мъждивото осветление и той видя ръка, по-точно ръкав, безжизнено провиснал изпод завивката. Китката в ръкавица беше извърната с дланта нагоре. На пода имаше колт, до него тъмна локвичка.

Каква изненада. Сърцето му се сви от разочарование, той прибра в джоба ненужния вече херщал, прекоси стаята и дръпна одеялото.

Ахимас стоеше неподвижно до прозореца, зад плътното перде. Когато детективът почука по уговорения начин, му докривя. Значи все пак е Ванда.

Всичко в стаята беше подготвено така, че Фандорин да не оглежда цялото помещение, а очите му направо да се фокусират в измамната посока, той да обърне гръб на Ахимас и да си прибере оръжието.

И трите цели бяха постигнати благополучно.

— Така — полугласно каза той, — а сега ръцете зад врата. И да не ви хрумне да се обърнете, господин Фандорин. Ще ви убия.

Яд — това беше първото чувство, което изпита Ераст Петрович, когато видя под завивката примитивна кукла от дрехи и чу зад себе си спокойния уверен глас. Колко тъпо се хвана!

Но ядът му веднага се смени с недоумение. Защо Клонов-Певцов е подготвен? Дебнел е на прозореца и е видял, че вместо Ванда идва някой друг? Но го назова по име. Значи е знаел и е чакал? Откъде е знаел? Дали Ванда не е успяла някак да го уведоми? Не тогава защо чака, защо не се е скрил?

Значи обектът е уведомен за предстоящата визита на „господин Фандорин“, но не и за полицейската операция. Чудна работа.

Впрочем нямаше за кога да се занимава с хипотези. Какво да прави? Да отскочи встрани?

Много по-трудно е да уцелиш човек, обучен при „невидимите“, отколкото си въобразява мнимият жандармерийски капитан.

Но така или иначе, щом се чуят изстрели, ще нахълта полицията и ще открие огън, тогава вече няма да хванат жив обекта.

Фандорин си сложи ръцете зад врата. Спокойно, като противника си, попита:

— И сега какво?

— Свалете сакото — заповяда Ахимас. — Хвърлете го насред стаята.

Дрехата падна тежко — явно освен херщала в джобовете имаше и други неща.

Отзад на колана детективът имаше кобур с малък пистолет.

— Откопчайте деринджъра. Пуснете го под леглото. По-далечко. Сега бавно се наведете. Вдигнете левия крачол. По-високо. Сега десния.

Както се и очакваше — на левия глезен има кама, закрепена с острието нагоре. Добре се е екипирал господин Фандорин. Удоволствие е да си имаш работа с предвидлив човек.

— Сега можете да се обърнете.

Агентът се извъртя правилно — без да бърза, за да не изнервя противника. Защо ли има на тирантите четири метални звезди? Сигурно пак са някакви източни хитрини.

— Разкопчайте тирантите. Под леглото.

Миловидната физиономия на детектива се изкриви от ярост, дългите му мигли трепнаха — Фандорин присви очи в опит да разгледа човека срещу себе си, застанал с гръб към светлината.

Добре, сега може да му се покаже, да провери добре ли е младият мъж със зрителната памет.

Оказа се, че е добре: Ахимас направи няколко крачки напред и с наслада отбеляза как страните на красавеца отначало станаха на червени петна, после пребледняха.

Това е, младежо. Съдбата е капризна дама.

Този не е човек, а някакъв дявол! Дори шаринкените разпозна като оръжие. Ераст Петрович кипеше от яд, лишен от целия си арсенал.

Почти от целия.

От всички многобройни оръжия (а си беше помислил дори, че прекалява с екипировката) му остана само стреличката в ръкава на ризата. Тънка стоманена стрела, закрепена с пружина. Достатъчно е рязко да свие лакът, и пружината ще се разгъне. Но е трудно да убиеш със стреличката — освен ако не уцелиш точно окото. Пък и какво рязко движение може да направи, като е на мушката на шестзарядния баяр.